автор: Rodenavlotos

И Любовта е начин на завръщане.
Като в уюта тих на майчина утроба.
Опитваме се да останем същите
в едно пътуване от люлката до гроба,

или до извора на своето начало.
Ще кажете, че е едно и също -
Животът си е просто огледало
и изходът е входът ни за вкъщи.

А всичко почва със съвокупление,
извършило се тайничко от Бога,
наказвано с присъда- тленност.
Присъдата е окончателна и строга.

Тогава търсим майчината пазва,
която люлката- Любов ни дава.
Един избягал ангел ни показва
как от безкрила птица бог се става.

Това е Любовта- едно завръщане
към отреденото по висше право
небе. Да искаш даже- не си същият.
Не част - тя цялото небе ти дава.