Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Усетът за близост и безпомощност Каква е тази толкова несвършваща
и тъжна песен във очите ти? Звучи, когато разгадавам
извивките на твойте настроения.
Понякога се получава ехо,
повтарят я стените на живота ти,
бездарно плагиатстващи тъгата
с категоричната си твърдоглавост.
Тогава, мисля, че е най-самотно.
И светлината изведнъж увяхва.
А песента на вой прилича.
Един ден, казвам си,
един ден,
ще издълбая лодка-еднодръвка
и с топла примитивност ще се спусна
по протежението й,
сякаш речно,
през бавните й сенчести течения,
през миналото,
дебнещо в подмолите,
през праговете
и водовъртопите,
където ни посреща настоящето
със усета за близост и безпомощност.
По бързея на инстинктивните решения ще мина
където и куражът е полуудавен
и само на късмет
и на инат разчиташ.
Един ден, казвам си. И проумявам,
че песента ти е невъзвратимостта на извор.
Но също и единствения начин,
по който мога да се влея...В теб...
Публикувано от viatarna на 09.05.2014 @ 17:29:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Усетът за близост и безпомощност" | Вход | 7 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Усетът за близост и безпомощност от joy_angels на 09.05.2014 @ 17:40:16 (Профил | Изпрати бележка) | Водовъртопи от образи с тягостен послевкус.
При толкова очевидна аналитичност от страна на лирическия (с привкус на категоричност), дали последното многоточие е нужно? :) |
Re: Усетът за близост и безпомощност от Lucky68 на 09.05.2014 @ 17:50:37 (Профил | Изпрати бележка) | Спусни се по сенчестите и бързеи. Те са фарватер към душата и проумяването на другия. После идва прошката,а след това, е красивото плаване в слънчеви води!
Поздрав!
Lucky |
Re: Усетът за близост и безпомощност от missana на 09.05.2014 @ 18:42:54 (Профил | Изпрати бележка) | Реката на Васудева, ако правилно съм разбрал, в която втъкаваш прагове и бързеи. В "Сидхарта" Херман Хесе, говорейки за реката, пропуска тази възможност и това ме кара да оценя високо оригиналното ти хрумване:
"Един ден, казвам си, един ден, ще издълбая лодка-еднодръвка
и с топла примитивност ще се спусна по протежението й,
сякаш речно, през бавните й сенчести течения,
през миналото, дебнещо в подмолите през праговете и водовъртопите,
където ни посреща настоящето със усета за близост и безпомощност..."
"Понякога се получава ехо, повтарят я стените на живота ти,
бездарно плагиатстващи тъгата с категоричната си твърдоглавост.
Тогава, мисля, че е най-самотно."
Самата тъга /според мен/ елиминира нашата самота. И затова е малко вероятно, когато сме тъжни да ни е най-самотно.
Защото Аз и Тъгата - вече сме двама и значи Самотата я няма!
Харесва ми мекотата, стигаща до пастелност, с която ваеш текстовете си. Това си е майсторство.
Поздравление за този хубав поетичен текст!
...И релаксиращ уикенд!
Искрено твой: Младен Мисана |
Re: Усетът за близост и безпомощност от Rodenavlotos на 09.05.2014 @ 23:48:24 (Профил | Изпрати бележка) | Човек е истински безпомощен пред страданията на любимия човек. Защото не може да му отнеме болката, колкото и да иска. Всеки си носи сам кръста. Много тиха ярост и протест, преплетени с безпомощност, има в този стих. Поезията, макар и за кратко, помага на човек да се разтовари от насъбралия се товар на душата.
Завръщането към извора, към раждането, когато е било възможно да се промени руслото на течението на живота, е едно възможно решение, но само хипотетично. За съжаление. |
Re: Усетът за близост и безпомощност от daro на 10.05.2014 @ 09:59:23 (Профил | Изпрати бележка) | понякога изворът е инквизиция, безмилостност... когато се изсипва от високо, а
ние предпочитаме низините
да, безпомощни сме пред сетивността... тогава, кое остава като утешение?
изключителна мекота и задълбоченост в писането... и това го казвам в отсъствие
на всякакви подмоли и водовърти! :)
...(.) |
| |