автор: missana

Ти, Рицарю,
от древността на дните.
От тъмната утайка на водите им.
С неясна цел,
С неясно намерение -
на мисията чужда изпълнител.
Свободна воля тука забравете -
в Плутоновия хор не пеят птици!
Ти, Денислава - име изгравирано
(и днес на стремето увиснало безлично),
на Алан По ужасен, черен гарван
безумното си Nevermore изрича.
Защото любовта е вечно ехо -
реликтов шум от смъртните надежди.
В прибой молитвите се преобличат
и тръгват легионите от наранени...
Дано на себе си да заприлича
лицето с форма на сърцето смело.
Кабалистичен знак е всяко минало
във бъдещето своя символ вплело.
И кръглостта задава Необята...

На заден ход сега напредваш бавно.
А славата те следва по петите...
зад теб нараства - тихо и потайно.