автор: hellcat

Борът със стон уморено се кръсти,
врани разпъва в бодливите клони,
криви, с артрит са унилите пръсти,
шепот молитвен шишарките ронят.

Нощем проскърцва и битки сънува —
бесни морета, мастилени бездни,
дух непокорен в гръдта му бушува —
борът мечтае за подвизи звездни.

Иска с рапира да среши небето,
мачта да бъде в пиратска галера,
само че житно е долу морето...
(Дъвче мечтата му гладна химера.)

Слънцето цели го с хиляди ножа,
сто дървояда във бяс татуират
череп и кости в дървесната кожа...
(Луда надежда в смолата пулсира.)

Борът ще плава сред потното лято
мачта ще е, но сред птичи пасажи,
в него корсари са враните — ято,
удрящо склянка сред морски миражи.

Скърца със млечните зъби мечтата,
смита със вятър янтарени сълзи,
борова дъвка примлясква тревата.
Роджър усмихва се. Странно озъбен...