 |  4881. Брудершафтът въздейства в границите на алкохолните градуси.
4882. Времето на застоя миришеше на мухлясало сирене.
4883. Леката музика може да се роди от тежките проблеми на авторите.
4884. Изпълнява съпружеския си дълг като служебните си задължения.
4885. През обедната почивка за нас работи времето.
08.05.2014 г.
1858 Б.Алекс.
Публикувано от aurora на 08.05.2014 @ 10:59:37
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Пе(т)рушинки 717" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пе(т)рушинки 717
от popova1950 на 08.05.2014 @ 12:19:56
(Профил | Изпрати бележка) |
Добър ден!
4881 - Приятелство, по този начин скрепено, се поддържа с много брудершафти и много... алкохолни градуси.
4882 - Значи швейцарците традиционно са в застой!
4883 - Когато те тресат тежки проблеми, е трудно да се люлееш в ритъма на леката музика. Но... добре е да се опита!
4884 - ... по силата на скучния навик.
4885 - Времето винаги работи, но за себе си. Нас, най - много да ни... изработи, докато дъъълго почиваме.
4882 и 4884!!! - "Точно по моя вкус!"
ДО УТРЕ!!!
|
Re: Пе(т)рушинки 717
от missana на 08.05.2014 @ 13:51:44
(Профил | Изпрати бележка) | 4855. По причина на тази вярна и отлично формулирана констатация, /поне в БГ/ обядната почивка е времето за "свещенодействие".
4884. Много точна формулировка, под заключението на която /с горест споделям/, съм попадал и аз, с което лично потвърждавам вярността й.
4833. Хубава мисъл, която търпи обобщение, в смисъл, че същото се отнася и за редица добри образци на всякакъв вид изкуство.
4882. Перфектно сравнение. Това го изпитах на собствен гръб в периода 1983 - 1989г., когато застоят беше толкова силен, че миришеше дори на блато и тиня, а сърцето буквално ме стягаше и се питах - ще мога ли физически да оцелея, ако така продължават нещата. Но слава Богу, комунистическото изчадие рухна /за което отдавам вечна почит на Горбачов - този съвременен светец на дело и Свети Георги, отсякъл главите на комунистически змей/ и въпреки, че неговите руини останаха да ни притискат в уродливия си вид и със старите апаратчици, оставени по места, сега се диша значително по-леко и дъхът на мухлясалото сирене се елиминира без противогаз.
4881. Вярно и добре казано.
Поздравление, Старозагорец, за тези хубави мисли, които сподели днес с членовете на сайта и с всички останали, които като външни лица се зачитат в написаното!: Мисана |
Re: Пе(т)рушинки 717
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 08.05.2014 @ 14:43:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Намерил си ключа на творческата палатка, ако може да се изразя така банално. Наистина от проблемите на чувствителните души се раждат велики произведения. Не знам дали музиката е лека, но при мен, ако мога да се нарека "автор" съм забелязал, че когато ми е най-зле имам най-голям подтик да създам нещо, да напиша нещо. И друго съм забелязъл. Когато написаното се получи веселко и не толкова сериозно това ме разпуска неимоверно. Възраждам се и се отърсвам от проблемите като улично псе от бълхи. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 457
ХуЛитери: 2
Всичко: 459
Онлайн сега:
