автор: Lisica

Какво да правя днес?
Оказва се че мога
без мазния ордьовър
овкусяван похотливо
от лекичко комично
ситнещо мъжкарство,
оказват се досадни
историите стари -
отскубнати пера,
прошарено кресливи
от трътките кокоши
на някакви любови,
станали хигиенично
хартийки еднократни
По дяволите всички
коремести огризки
от плямпаща човечност
изсмукана от пръсти
преравяли доскоро
нечистите чаршафи
в десетките квартири
в търсене на гордост
Къде да скрия този
задрямал ръбест спомен
за тягостни отломки
от съвестта фригидна,
за уличната мъдрост
и зрялата циничност,
избиващи в кошмари
на нощно словоблудство?
Какво да правя с тебе?
Дали без капка жалост
към кръглата ми папка
да полети и този образ
за рециклиране наново?