автор: Bright

Бях добра, бях търпелива,
стисках зъби, не роптах.
Вярвах, че по твойта крива
ще вървя и аз.

Бях глупаче, малко зайче,
сдържано, само.
Ти ме взе за голишарче,
паднало от своето гнездо.

Вдигна ме и излекува,
стара рана заличи.
Бе добър и дружелюбен,
мъж във моите очи.

Мъж - приятел, мъж - мечта,
който като на шега,
пусна ме над пропастта
да летя сама.

Клон намерих, стъпих здраво,
дъх поех и продължих.
Стигнах до една морава,
планина ни раздели.

Нямах сили да се върна,
кривнах настрани.
И летя, до днес те търся.
Оцелях, а ти дали?