автор: bebvragalowski

Прости ми, сине, че съм ти баща,
че болен съм, на миг от старостта ...
Прости ми бедността, сълзите, алкохола,
борбата, волята и истината гола,
по пътя към брега на мъдростта!

Прости ми! Когато беше малък,
за теб отделях всеки слънчев залък ...
Сега към пътя гледаме с тъга двамина
и вести чакаме, от пустата чужбина,
от нашето момче – свещен подарък!!!

А ти порасна, имаш и жена,
дори дечица с чужди имена ...
Не съм ги виждал, сине!А и те не знаят,
къде си расъл, и къде за теб е раят –
солта на детските ти времена!!!

Не се обаждаш – значи си добре,
под чуждо слънце с хилаво море ...
Забравил си, че тук те чакаме с години –
баща и майка, няколко добри роднини,
които скоро Бог ще прибере!!!

Не ти се сърдя, сине, но боли!
Боли от болката – ята стрели ...
Когато искаше да полетиш в небето,
от раменете ми отскочи сам, и ето –
сега си мъж ... забравил си, нали!!!