автор: apostola

Мълния сърцето ми раздира.
Гръм в душата проехтява.
Тялото от мъката умира
и смъртта си възвестява.

Любовта за мен не съществува-
само спомен тя остава.
Цялата ми същност се бунтува-
пряко пътя ми застава.

Губят се очите тъжни в мрака-
чак Вселената тъгува.
Там сега във зодия на Рак-а
любовта ми се сбогува.

Може ли душата да светува
във безкрайната Вселена?
Без любов все пак да съществува
и от тяло разделена?

Може. Може само след смъртта ми
да се чувства тя свободна.
И по волята на паметтта ми
да остане непреходна...