автор: apostola

Облаците пак са ниски
и затулват хоризонта.
Пия си под тях уиски
и следя отблизо фронта.
В ниското летят и птици
със тревога във крилата.
Вятърът опъва спици
и се цели във стъклата.
Едри капки заплющяха
по стъкла и керемиди.
Глътките ми се отщяха,
сякаш гълтам голи миди.
Вятърът наду чадъри-
полетяха черни птици.
Струпаха се сто кахъри
по увисналите жици.
Загорча това уиски
в моята уста стипчива.
И под облаците ниски
стана ми нощта горчива.