автор: siqnie

Самотата не е дреха да я съблечеш.
Болката не е врата....да я затвориш с трясък.
Любовта не е монета ,да я купиш-продадеш.
Щастието, не е само звезден блясък.

Мъката не е жарава да я изгасиш.
Вярата не е икона закачена на стената.
Споменът обаче е копнеж.......
глътка сладост и тъга позната.

Моят спомен,силно ме гори,
вечерите в пламъци превръща.
Утрините в множество стрели,
обедите в ураган нестихващ.

Тази примка вие се над мен,
шипове забива,остро,властно.
Знам добре,че няма действащ лек,
времето дори е само фактор.

Дишам между четири стени,
болката събирам в дланта си.
Може би това че ме боли,
истинска ме прави в любовта си.