автор: Ekna

Маймуните висят на опашките си.
Денят е прекрасен за пощене.

А аз съм в своя личен облак.
Сега съм буреносната му същност.
Ще изтрещя. Ще заваля. А после ще е слънчево.

Но това е просто една прогноза за времето.

Сега броя минутите болезненост,
построили замъка си в моя чест.
В най-високата кула съм.
Махам с ръка. И се усмихвам.
Макар с гримасата на тъжен клоун.

Сега страстно прегръщам Тъгата.
Целувам я с език – перверзия, като онази,
с която се наслаждавам на своето настояще.
Защото душата ми е още там –
в пробитата си каляска, със своя намек
от позлатеното си минало.

Безплътна съм. Съвсем за малко -
досущ попила персоналния си Облак.

Но да не забравяме прогнозата за времето.

А маймуните нека си висят на опашките си.
За тях денят ще бъде винаги прекрасен за пощене.