автор: apostola

Ти не заключвай сърцето си-
нека вратата му да е отворена.
Ти не закривай лицето си-
нека усмивката да е повторена.
Ти не покривай душата си-
нека, горката, да диша с гърдите си.
Ти не обличай снагата си,
нито да слагаш отдоло полите си.
Ти не отбягвай очите ми-
нека те гледат пред мене и цялата.
Ти не отблъсквай ръцете ми-
нека скъсиме от днеска раздялата.
Ти не прекъсвай прегръдките-
нека сърцата си знаят и ритъма.
Ти не прикривай и стъпките-
нека останат следите от двамата.
Ти не заключвай сърцето си-
моето иска да влезе във твоето.
В теб да посее зрънцЕто си,
щото от твоето...ражда се моето...