Светът е толкова безличен,
толкова банален - не различен,
няма зрели - вред хлапаци:
хората - коне с капаци.
Навсякъде е пълно с тишина,
крещяща нужда за спасение.
Изпаднали във тази падина
сме лишени от прозрение.
Безлично всеки си стои,
безлично слънцето си грее,
безлично живота си върви
и на никого не му дреме.
Без бой се всеки пак отказва.
Примирение е всеки час.
Но май накрая се оказва.
че безличната съм аз...