автор: pijama

По стъпките ти ще тръгна. По спомен ще те намеря.
Но там ти вече ще си съвсем друг.

Как не се изгубихме в този кръгъл, безкраен свят?
И как се превръщахме в някой друг по сокаците на малките си желанията.

Ще застанем пред огледалото "сякаш нищо не се е случило".
"А и нищо не се е случило"...

Разкажи ми как се случваше всеки път
и колко пъти се отказа от отражението си, защото не повярва, че това си ти.

И аз ще ти разкажа как започвах да живея някого,
а после откривах, че това е животът на някой непознат.

И как срещах мъдри морета, обиквах ги
и ги ревнувах от водата им.

И как срещах красиви жени, пожелавах ги,
и ги радвах с кратки думи сутрин.

А ти танцуваше ли, пътуваше ли, сънуваше ли?
И защо се отказваше всеки път?

И интересни ли бяха всички животи,
които опитваше като плодове?

Или горчивината им беше повече? Или самотата бе по-силна?
И кой си сега?

Огледалото, което не смогваше да отразява различните ни лица
сега е празно.

А ние с теб пак сме седнали на земята пред него
и разглеждаме кубчетата, които не искаме да подредим.