Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 2
Всичко: 419

Онлайн сега:
:: vlakant
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧовекът като Бог на земята
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

ела с мен, Отче мой, да погъделичкаме тънките длани
на дните, когато пустинята е пълна с апокрифи
написани само на един език,
недешифриран все още
всъщност съм склонен да ти позволя всички съблазни,
които някои наричат просто живот

Отче мой, без да съм излишен фантазьор знам, че думите
не са нищо друго освен обемен шум и те превземат,
и те смачкват с полусънните си туловища
дошло е време те да ни изучават вместо ние тях
под балдахина на неестествените срички зреят човеци
с усърдие напоени от безбройните словесни значения
нека останем без гласове, без тела,
без животи, натежали застрашително,
но със страст към всичко
нека измислим света отново и тайно -
без да сме поети ще заспиваме върху клепачите на поезията
богати със своето нямане,
бляскави в нямата сърцевина на рукналите възможности

мислиш,
изговаряш,
после мамиш -
нечетливите пространства между хората нарастват
като оазис от мълчания,
но аз нямам лице и живея във всеки
приписват ми какви ли не чудеса,
а аз исках само да им покажа любовта,
която бяха заровили надълбоко и не изпитваха нужда от нея,
докато не поскитах в сърцата им – празни улици,
докато не поисках сам в тях да се разпна


Публикувано от anonimapokrifoff на 01.05.2014 @ 09:57:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.05.2022 год. / 11:46:08 часа

добави твой текст
"Човекът като Бог на земята" | Вход | 31 коментара (74 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Човекът като Бог на земята
от voda на 02.05.2014 @ 07:17:21
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова мъдрост и поезия в едно!
Винаги уникална - като мисъл и изказ!
Поздравления!


Re: Човекът като Бог на земята
от voda на 02.05.2014 @ 07:17:21
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова мъдрост и поезия в едно!
Винаги уникална - като мисъл и изказ!
Поздравления!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 02.05.2014 @ 08:53:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че го нарече поезия, а за мисълта - знаеш, че на всеки е уникална по своему.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Boryana на 01.05.2014 @ 12:20:50
(Профил | Изпрати бележка)
Тези "нечетливи пространства" са... а бе, поезия. Образ, който ще запомня. Дълбоко и високо стихотворение.


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 12:29:58
(Профил | Изпрати бележка)
Еее, само затова, че използваш думите "поезия" и "стихотворение" си заслужаваш обичите от моя страна.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mastilo на 05.05.2014 @ 15:20:43
(Профил | Изпрати бележка)
О!, нечетливите пространства... и още и още песъчинки бодат под клепачите, кристализира вкопаното знание - настръхнала поезия. Богата, калейдоскопна физиономия на гностицизма. Така го усетих. Браво!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 08.05.2014 @ 16:48:09
(Профил | Изпрати бележка)
Този коментар си го консервирам надлежно за поколенията, защото е забележителен поради не една причина.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от missana на 01.05.2014 @ 10:20:46
(Профил | Изпрати бележка)
"нечетливите пространства между хората нарастват
като оазис от мълчания"

Това тежи и остава, Мария, като изплувала констатация от шумния прибой на думите!

Поздравление за стиха!: Мисана


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 10:49:09
(Профил | Изпрати бележка)
И на мен ми тежи, затова го пернах, та дано да ми олекне.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от ZAGORA на 01.05.2014 @ 10:51:37
(Профил | Изпрати бележка)
Mного сериозна философия.която не е за опънати като кожа на тъпан мозъци.Оприличавам я със философията на Ницше.Виждам един суров,драматичен ъгъл,под който се наблюдава света.Една гневна и разрушителна святост на Човека.Дано тия мисли да почиват върху моментни състояния на сетивата,а да не са камък на верую,мъчително за автора.Произведението има библейска дълбочина и многослойна мъдрост.Трябва да се чете много пъти,за да откриеш скритите му съкровища.Моите поздравления и благодарности!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 11:03:51
(Профил | Изпрати бележка)
Това е прекрасен прочит и много верен, за което аз благодаря - не съм се и надявала дори на подобен отзвук.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от sliver на 01.05.2014 @ 12:42:31
(Профил | Изпрати бележка)
Пу, взе ми думите от устата, ZAGORA ;) Много рано ставате, бре ;)

Само дето нека не е тайно Новото Сътворение :)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 13:11:45
(Профил | Изпрати бележка)
Ами то с туй дребното, дето се е опнало сладко-сладко сега в следобеден сън, ранното ставане ни е в кърпа вързано.:))) По няколко пъти на нощ сме кукуряк.:)


]


Re: Човекът като Бог на земята
от templier (templierbg@yahoo.com) на 01.05.2014 @ 11:20:33
(Профил | Изпрати бележка)
Дес, това страстно разпятие между празните улици и рукналите възможности направо ме закова! От дълбокото до високото странстваш и много много ти се радвам!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 11:38:22
(Профил | Изпрати бележка)
Еха, доживях те, странниче зачезващо за дълго.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от erka (elokolska@abv.bg) на 01.05.2014 @ 13:14:59
(Профил | Изпрати бележка)
...изпълващо е...до дъно...

ииии.... гъделичка като усмивчица в единия край на устните...


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 13:36:36
(Профил | Изпрати бележка)
Абе, ти си много усетливо същество - как хвана на къси вълни ухилването даже, което си е вътре, но се крие усърдно.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 01.05.2014 @ 15:48:26
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
и думите, треперещи от глупост, тръгнаха по безсърдечният път...


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 16:11:50
(Профил | Изпрати бележка)
Така е по-лесно и безболезнено.:) Експериментират с контролните си панели.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Rodenavlotos на 01.05.2014 @ 15:04:35
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля си, че каквото и да говорят, човекът е бил създаден по някакъв проект, Божи ли, или нечий друг, това не е толкова важно. Онова, което се е е случило, обаче, и което създателите му не искат да признаят, е, че са изтървали нещата от контрол и той се е пръкнал един такъв неуправляем. А най-вероятно, е откраднал всички патенти на създателите си. :))) Извини ме, мила, тези размисли предизвика в мен твоя стих. Но така или иначе, страшно ми хареса! Браво ти!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 16:09:32
(Профил | Изпрати бележка)
А именно в неуправляемостта е стаена такава неподозирана сила.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Rodenavlotos на 01.05.2014 @ 16:17:53
(Профил | Изпрати бележка)
Именно. :)))

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 17:10:03
(Профил | Изпрати бележка)
Дано поне се окажем успешен проект.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Amduat на 01.05.2014 @ 13:11:46
(Профил | Изпрати бележка)
Трепти някаква древна сетивност. Неосъзната, неназована и самодостатъчна. Не думи, а тътен!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 13:35:25
(Профил | Изпрати бележка)
Това вече е подарък за мен, че си го почувствала, вярваш или не такива неща усещах, докато го писах.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 03.05.2014 @ 21:21:00
(Профил | Изпрати бележка)
но аз нямам лице и живея във всеки
приписват ми какви ли не чудеса,
а аз исках само да им покажа любовта,
която бяха заровили надълбоко и не изпитваха нужда от нея,
докато не поскитах в сърцата им – празни улици,
докато не поисках сам в тях да се разпна
Адмирации Деска!!!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 04.05.2014 @ 16:36:47
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, ти, емоционално същество такова, пиши, пиши.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от ANG на 02.05.2014 @ 11:05:57
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
съ-Творение


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 02.05.2014 @ 13:23:19
(Профил | Изпрати бележка)
По-скоро си е всекидневен апокалипсис.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от IGeorgieva на 02.05.2014 @ 10:44:39
(Профил | Изпрати бележка)
Владееш "обемния шум". Много неща ме впечатлиха в стиха ти. А тези сърца - празни улици - са :) Поздрави!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 02.05.2014 @ 13:45:52
(Профил | Изпрати бележка)
Голям комплимент е това, аз пък от него се впечатлих.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от zebaitel на 02.05.2014 @ 09:56:45
(Профил | Изпрати бележка)
...но аз нямам лице и живея във всеки...

И това ако не е признание за божествения промисъл?!

Малко ти завиждам, че си успяла да облечеш идеята с толкова точни думи, Царствена, но съвсем малко!
Повече си завиждам на себе си, че мога да го чета безброй пъти и всеки път да разнищвам в съзнанието си отделен детайл, защото всеки един от тях е като посята семка и си пуска коренче!

Моите почитания!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 02.05.2014 @ 14:21:41
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, как обичам такива задълбочени прочити.:) Рядко се пишат подобни текстове, тъй като за тях се изисква особено състояние на духа, което трябва да се сгащи, докато не е търтило да бяга.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от daro на 01.05.2014 @ 14:52:50
(Профил | Изпрати бележка)
такава е била волята на Отца... а ония си мислиха, че те го разпват - вехтите

балтони, проядените капели, златните коронки - "празните улици"

и "варосани гробници":)

целувам ви с любов, за да ви избавя от зломислие и предпазя от злодеяние -
това ни каза... това и ти ни споделяш, душа, за да прочетем и разтълкуваме правилно мълчанията в междучовешките ни пространства...

и открием, че човека е богоосезаем с право на възкръсване - това е нашата божествена собственост с печата на любовта

и никой не може да ни я отнеме! :)


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 15:09:43
(Профил | Изпрати бележка)
Чини ми се, че ти повече от мен си казал.:) Няма я страстта в живота ни, всичко вършим някак вяло, поне такива са моите наблюдения, е, има и изключения, разбира се, има хора при които страстта е основна движеща сила.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от daro на 06.05.2014 @ 10:01:56
(Профил | Изпрати бележка)
бъди глас човечен... и ако не можем него, поне да чуем ехото му в съня ни и...

"Ако на шестия ден не се събудим с криле,
ще ни остане утехата, че поне сме човеци."

Светлина в дома ви, Деска! :)

...(.)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 08.05.2014 @ 12:18:55
(Профил | Изпрати бележка)
Докато станем Човеци дълъг път е нужно да изминем.{}

]


Re: Човекът като Бог на земята
от ami на 02.05.2014 @ 13:55:14
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
или бог като човек на земята дошъл да опита себе си.. Живей в съ-творчество Дес- вдишвай го:*


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 02.05.2014 @ 17:25:40
(Профил | Изпрати бележка)
Тъй вярно, шефе.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mamasha на 03.05.2014 @ 10:45:46
(Профил | Изпрати бележка)
Колкото повече го чета, толкова повече ми харесва. Чудесно като замисъл и идея, прекрасно като образност (само това "да погъделичкаме тънките длани на дните" - толкова е красиво с тази привидно закачлива небрежност :)))))). Но в същото време това е текст дълбоко философски по своята същност с извечния въпрос на битието за човека, за това, как в името на меркантилността човекът пренебрегва своята божествено същност, изтъкана от любов.

Поздравления, MD! Създала си нещо великолепно!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 03.05.2014 @ 15:21:26
(Профил | Изпрати бележка)
Да му се не види, чак аз не мога да повярвам колко съм била ясна този път предвид сложнотиите, които дращя обикновено.:) Чудесен анализ, до дъно достигнал съкровената сърцевина отвъд думите.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от secret_rose на 02.05.2014 @ 20:37:33
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Като гласче на топяща се снежинка...

@--;--


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 03.05.2014 @ 10:19:51
(Профил | Изпрати бележка)
Това вече ме утрепа, признателна съм за подобно сравнение.{}

]


Re: Човекът като Бог на земята
от kameja на 01.05.2014 @ 20:11:05
(Профил | Изпрати бележка)
Звучи ми като древен ръкопис, намерен в пустинята на празните улици.


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 01.05.2014 @ 20:38:41
(Профил | Изпрати бележка)
Огромна чест е за мен да го виждаш така.{}

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Hulia на 08.05.2014 @ 08:32:57
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Написаното тук - директно иде от Библията, записана в сърцата, Дес...


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 08.05.2014 @ 12:18:02
(Профил | Изпрати бележка)
Ехей, и аз на това се надявам.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 08.05.2014 @ 08:54:26
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Мария! Написала си молитва към единствения възможен бог - човека. И когато отмине последната страст и останем безучастни и бездейни тогава ще настъпи и залеза на божества, демони, същества и вся осталая сволоч! Може пък и да е по-хубаво, знам ли...


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 08.05.2014 @ 12:17:17
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно го казваш иронично, но аз вярвам, че вярата е единствено възможна без посредници, като църква например.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 08.05.2014 @ 13:10:46
(Профил | Изпрати бележка)
Макар и иронично казано го мисля наистина. А вярата е безусловно необходима на човека. Само дето всеки се опитва да я яхне, я колко религии са се пръкнали. Това не им харесвам.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 08.05.2014 @ 16:47:09
(Профил | Изпрати бележка)
И аз така, затова и не принадлежа към никоя, пък май и ми личи.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariniki на 14.05.2014 @ 19:06:51
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
нямам думи... поразена съм от мъдростта ти,
от написаното, което е повече от поезия..
поздравления, Деси..


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 16.05.2014 @ 13:28:32
(Профил | Изпрати бележка)
Повече от поезия ми звучи направо като ерес, но ти благодаря, че го изрече.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.05.2014 @ 11:12:11
(Профил | Изпрати бележка)
толкова леко се живее без обвивка, обаче навикът...

а пък финалът ме събори, ама пък на мен ми трябваше нещо да ме събори :)


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 04.06.2014 @ 15:17:08
(Профил | Изпрати бележка)
За мен е чест да те тръшна така, виртуално.:) Ама така изненадващо се просваш, чак ми става едно леко, леко.;)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от pijama на 10.06.2014 @ 12:56:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Наскоро (преди година - две) четох някъде (или гледах някъде) описание на основните разлики между православието и протестантизма.

И се оказва, че в ядрото, в "ядката" разликата била, че на протестантина му е обещано да влезе в Рая дори и много да е съгрешавал. Достатъчно е да вярва в Бог. А на православния му е орисано да се мъчи, да развива душата си, да я пази от пороците, защото иначе... "огньове под дупето".

И много яко се накефих, че не съм се родил или впоследствие не съм станал протестант(ин). :) (За католиците - нищо няма да споменавам, че при тях от търговия с индулгенции и разнасяне на дървени статуи по улицата не е останало място за теория...)


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 17.06.2014 @ 14:13:11
(Профил | Изпрати бележка)
Ха, на теб винаги може да се разчита относно задълбочеността на коментирането.:) Шашна ме, така да се каже. Излиза, че православието е най-креативно като религия, защото развиването на душата е творчески процес. Никога не бих погледнала нещата от този ъгъл, но с твоя помощ добре си наместих фокуса, ако и да не съм се определила до ден днешен към кое религиозно клонче принадлежа.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от pijama на 09.09.2014 @ 00:34:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Ми как към кое клонче принадлежиш? Естествено към това, което се раззелнява на пролет и после дава прекрасен бял цвят. Мечтата на всяка пчела. :)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 09.09.2014 @ 16:33:31
(Профил | Изпрати бележка)
Въх, това се казва смислов плонж - нивга нямаше да ми щукне.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от incomplete на 20.06.2014 @ 20:53:20
(Профил | Изпрати бележка)
... изтърбуши ме, Този Текст, Мария!
Като ръкав обърнат наопаки!

И сърцата не са празни улици... Твоето е доказателство за това.

Поздрави, талантливо момиче!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 21.06.2014 @ 13:05:01
(Профил | Изпрати бележка)
Търбуш, търбуш.:) Това е доста повече, отколкото съм очаквала като реакция на този скромен текст, впрочем - въобще нищо не очаквах, да си кажа правичката.:)))

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Rodenavlotos на 20.06.2014 @ 22:42:23
(Профил | Изпрати бележка)
Свалям ти шапка, Авторе!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 21.06.2014 @ 13:03:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ха, за втори път се появяваш тук, но ти можеш да бъдеш наречена Автор, а аз просто съм си обикновен дращач, както неведнъж съм заявявала.:)))

]


Re: Човекът като Бог на земята
от angar на 21.06.2014 @ 10:52:46
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Празни мисли.
Не ми се искаше да добавям "на празен човек".
Но май че и това трябва да се добави, защото как иначе те биха се появили, настанили и кръстосвали в главата му.
И нямаше смисъл да ги добавям, ако проблемът беше в автора.
Удивлението ми е от само и единствено възхитителните отзиви под това безсмислено празнословие.


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 21.06.2014 @ 13:01:24
(Профил | Изпрати бележка)
Какво ти стана, бе, Ангеле, както кротко си чета (щях да напиша без малко "паса":))), изведнъж ти съзирам това изстреляно на един дъх критическо есе.:) Само не виждам причина да замесваш горкият стар Джеръм К. Джеръм с неговите празни мисли за един празен човек, поради щото не мога да му стъпя и на малкото пръстче на крака дори. Приеми, че битовизмите дотолкова ми изпиват силиците, че разумът няма място (и време) да се настани в достопочтената ми тиква, та всичко, което може да се свърти вътре са само така гореизложените от мен безсмислени пустословия или празнословия, както повече ти харесва. По този начин многострадалната ми главица олеква и може отново да се заеме с досадните битови битки.:)))

Та така стоят нещата, без грам ирония. А за възхитителните отзиви бъди сигурен, че аз не по-малко от теб се дивя над тях. Но за мен е ценно, че са искрени и непредубедени, значи нещо е развълнувало четящия, за да напише даден коментар, поне аз само по този начин "раждам" коментари.

Благодаря ти за вниманието, неочаквано беше.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от angar на 21.06.2014 @ 14:07:31
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Е, коментарът ми чак на един дъх не бе изстрелян.На един дъх означава да съм бил много развълнуван.
Казвал съм, че в този стил на писане ти си най-добрата.
И тук много важна е мярката. Ето в "Дъждобиене", според мене, мярката е много добре спазена, и стихотворението, макар и то в този стил, ми се струва много хубаво.
Но когато е прекалено, както ми се струва че е в "Човекът като Бог на земята", вече прилича по-малко на поезия, а повече на недоказани, безсмислени и глупави твърдения.
Не виждам нищо лошо, на всеки автор се случва в някои случаи да се отклони от мярката в една или друга посока.
Но оценките на коментиращите трябва да са честни.
В случая си мисля, че и преди мене коментиращите са чувствали съмнителноста, недоказаността, самоцелността и неверноста на някои от мислите, но всички го хвалят, както в приказката са хвалени новите дрехи на царя.
На какво най-много ми напомня това ти стихотворение - на онова, което беше отличено с първа награда на Славейковия конкурс в Трявна, и което предизвика такова възмущение и в сайта, и във Фейсбук.
Но ако и ти с това си стихотворение беше участвала в този конкурс, и ако журито беше от хулитери, като съдя по отзивите им, без съмнение биха дали първия приз на тебе.

]


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 22.06.2014 @ 11:17:42
(Профил | Изпрати бележка)
Е, тук вече ме обиди малко, но ще го преживея.:))) Обидих се единствено от това, че си ми сравнил подобието на текст с "Разпети петък" на Силвия Чолева, е, пък дори аз не мога да сътворя толкова гениална ужасия, защото на мен лично въобще не ми харесва това:


вечерта ти прави подарък добро стихотворение
началото му
формата
после как се вплътнява
засилва болката
твоя е на финала
вярваш му
вдигаш глава
но през прозореца
завеса от дъжд
без небе светът разлюлян
между лутане и покой
между гигантско и незабележимо
между себе си и себе си



крясъкът на роденото
ужасеният спазъм за край



април е влажен зелен
избухва снарядът му
разрушава
и добре че има стихотворение за начало
о ужасе




Не съм наясно какви са водещите вкусове в литературата и нямам представа как да те убедя, че това, което пиша не е самоцелно, тъй като ти не за първи път ме обвиняваш в това. Повечето неща ги пиша на един дъх и после ме е страх дори да ги погледна (ето, виждаш ли, изпитвам ужас дори да ги прочета:))) Но в никакъв случай не са натряскани просто ей така, за да изкрещя: "Ето, вижте ме, колко изчанчени думи мога да струпам на едно място!" Не, за мен писането е освобождение, то ми е един вид терапия, бягство от действителността, защото ако остана в лапите на реалността, ще ми се повредят необратимо основните колелца в предавателната кутия, наречена мозък (доколкото го има).

Това е, за мен писането е наркотик, просто и ясно. Четенето, също. Не ме интересуват конкурси, никога не съм участвала и няма да го направя, тъй като според мен никога не можеш да оцениш ОБЕКТИВНО душата, защото всичко написано като текст от нас идва оттам, колкото и да е ужасно и нечетимо понякога.

Нямам право да налагам на никого какво да харесва и какво - не. Приемам коментарите за чиста монета, без задни мисли. Смятам, че малко повече прямота и чистота на всички ни е нужна - в общуването имам предвид.

Така или иначе според моето скромно мнение римата ще остане вечен властник, защото е най-лесно смилаема. Но мен не ме влекат обикновените неща, съжалявам, и не ги умея.:)))

С най-добри чувства и с благодарност за това, че извади толкова много от мен (като дълбоко кътани неща), оставам твой верен драскач.:)))

]


Re: Човекът като Бог на земята
от fortemotore (fortemotore@abv.bg) на 14.08.2014 @ 14:37:53
(Профил | Изпрати бележка)
Различна гледна точка виждам:)


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 16.08.2014 @ 16:57:00
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, пак добре, че не е извънземна, че ще ме хване страФ.:)))

]


Re: Човекът като Бог на земята
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 22.11.2017 @ 16:00:28
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам как да го нарека този текст... може би нещо като философско-поетично есе с нюанси на молитвена метафизичност :), но - без шега - посланието му си е направо с библейска дълбочина... А образа на саморазпъващия се Бог из пустите улици на човешките сърца е върховно попадение... рядко силна метафора...
Поздрави, МД!


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 22.11.2017 @ 16:21:19
(Профил | Изпрати бележка)
Отвъд всякаква жанрова стилистика - цялото ми сърце е тук.:)

]


Re: Човекът като Бог на земята
от doktora на 21.11.2017 @ 16:51:56
(Профил | Изпрати бележка)
Уникална поезия както и ти споделяш, всеки е Бог за себе си, Той е във всеки от нас...
Създателят на Всичко и Нищо...
Прозвуча ми като "Залезът на боговете", Мария, царствена.
Като духът, който се е изпарил от бутилката и не може да се върне. Поздрави на царствените ти обични същества! Никола :)


Re: Човекът като Бог на земята
от mariq-desislava на 22.11.2017 @ 15:48:43
(Профил | Изпрати бележка)
Това невзрачно нещо едва ли е поезия, но е избликнало от толкова незнайни източници, чак сега като го чета се чудя и мая.:)

]