автор: Rodenavlotos

Знам. Даваш ми, което е възможно.
Но ти ми дай онази- Невъзможната.
Или животите тогава да отложим -
сегашните ни са безумно сложни.

Аз искам простичката обич- дишане
уста в уста, като при първа помощ.
Не да се храня с твоите излишъци,
а нощите и дните да са хроми

без рамото ти, в моето опряно леко,
без кичурите ти, заплетени във моите,
без общите ни сутрешни пътеки,
в които ме подкрепяш на завоите...

Едни съвсем, съвсем човешки нужди,
превръщащи света във свят за двама.
Останалите- нека да живеят в чуждия,
а моят - да се състои от тебе само.