автор: apostola

Трепети във мен прииждат
от разлистваща се пролет.
Чувствата ми се раззиждат
и сънувам звезден полет.

Хиляди слънца ме греят
и душата разцъфтява.
Трепети любовни зреят
и луна ме осветява.

Живнали- цветя се смеят
и ми махат със листенца.
Млади майки благовеят
зад колички със детенца.

Цялото небе светлее
над избистрени простори.
Въздухът от слънце тлее,
сякаш ще ми проговори.

В тази пролетна омара
спящото се пак събужда.
Всяка в мене болка стара
ми се вижда вече чужда.

И душата окрилена
е готова да излита.
Зимата пък натъжена
ляга в локви от копита.