Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Беше 9:00 часа сутринта на Великден. Кристина бе вече будна, но откри, че баща й го няма. Където и да бе отишъл, сигурно нямаше да се бави. Знаеше за срещата й с Михаил. Тя бе на 21, трети курс българска филология и като всичките си колеги работеше почасово. Имаше късмета да я приемат на стаж в редакцията на голям вестник. Все още живееше с баща си. Не искаше да го оставя сам след смъртта на майка си, въпреки че Мишо вече настояваше да си потърсят квартира. Докато подреждаше шарените яйца и козунака на масата, чу, че баща й се прибира.
- Христос Воскресе! – поздрави го тя.
- Во истина Воскресе! – отговори той, но личеше, че е много ядосан. - Това е безобразие! Всичките 4 черкви, които обиколих, бяха затворени. Едната - заключена с верига и огромен катинар. Нямаше никого, освен един двама като мен и група пияници, които се наливаха с бира пред „Св. Георги”. Оттам отидох до „Александър Невски“, както и до „Света София“. Накрая и до черквата на пл. „Ручей“. Навсякъде – заключено. Не можах да запаля свещичка. Безумие! Разбираш ли какво значи това? Храмовете не може да бъдат заключвани, те не са на свещениците. Кои са те, че да слагат катинара и да лягат да спят?
- Сигурно ще отворят по-късно заради нощната литургия. Ще отидеш ли пак? – попита го Кристина.
- Аз, бях там – вътре, само че духом. Не ме пуснаха да вляза. Един клисар да оставят! Снощи се наредили ченге до ченге, да ги дават по телевизията. Искам да напишеш за това! Хайде да се чукнем с яйца.
След краткия ритуал, в който Кристина излезе победител, тя звънна на Мишо, за да отложи срещата, и седна на компютъра. Като всичките свои връстници не ходеше често на черква, но когато влезеше в храма, тържественият хлад, мирисът на тамян и лъчите светлина, които се кръстосваха в мъглявината над главата й, сякаш я пренасяха в друг свят. Молеше се с цялото си сърце и я завладяваше истинско спокойствие. Съчувстваше искрено на баща си, който като нея вярваше в божиите заповеди. Бе пазил строг пост и бе отишъл до храма. Спомни си, че няколкото пъти, когато бяха ходили в Гърция по празниците, се бе впечатлявала от множеството параклиси и храмове, в които не се виждаха попове и клисари. Хората влизаха, вземаха оставените свещи и пускаха монетите си в отредените за това места. През нощта Кристина бе погледала малко от Великденската литургия по телевизията. Първите мъже бяха на първа линия, най-близо до олтара, Патриарха и висшите свещеници. Чудесна тема за статия. Отвори нов файл. „Спеше храмът глух и пустинен” – написа тя в горната част на белия лист, перифразирайки изречение от Вазовата баба Илийца. При това тук не се искаше геройство по-голямо от това да се отвори храмът. „Великден е!” Започна тя. „Ликувайте, християни, и се радвайте на Възкресението на Спасителя, въпреки че не е лесно да си православен в днешно време в България. И не защото някой преследва явно вярата ви, а защото божиите наместници не ви допускат в храма. Представете си, че сте пазили стриктно Великденските пости и сутринта на най-светлия за всички вярващи празник смирено потърсите свято място, за да се пречистите и общувате с Господа, вие, няма смисъл да търсите отворен храм. След пищната Великденска литургия, когато до олтара са стояли най-важните в държавата християни ченгета, в костюми или расо, последните са заключили черквите и нехаят за вашите чисти помисли. И съвестта им е чиста, нали са обслужили специалните миряни, които им носят индулгенция на този свят.” Продължи в този дух и след час статията беше готова. Кристина я препрочете и остана доволна от работата си. Бе актуална и критична, посочваше и много примери за превръщането на храма в търговски дом. Вярваше, че ще я оценят по достойнство. Изпрати я до редакцията и излезе.
Привечер получи имейл. „Браво! Напипала си страхотна тема. Статията ти ще излезе утре. Одобрена е за печат с малко редакция.” Тези думи я развълнуваха много и трудно успя да заспи.
На другата сутрин стана рано, облече нещо набързо и изтича до денонощния магазин зад ъгъла. Поздрави продавачката, с която се познаваха добре, плати и бързо грабна вестника. С треперещи ръце го разтвори и затърси статията. Намери я и се зачете още докато вървеше. Изведнъж спря. Трудно й беше да познае собствения си текст. Беше напълно обезкървен, саркастичният тон се усмихваше беззъбо. Първенците бяха почетени като богоязливи и праведни, а единственото останало обвинение за „отблъскващата” верига, опасваща църковната порта, бе преформулирано в другарска препоръка за използване на съвременни методи за охрана.
Публикувано от aurora на 29.04.2014 @ 12:23:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 11
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1313 четения | оценка 5 | показвания 123756 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Спи храмът " | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 23.12.2014 @ 21:59:10 (Профил | Изпрати бележка) | Иска ми се на предстоящия светъл празник да няма подобни поводи за разочарование!
Весела Коледа, Ина! Радвам се, че прочете!
:) |
]
Re: Спи храмът от missana на 29.04.2014 @ 16:02:07 (Профил | Изпрати бележка) | Браво Ирена! Написала си превъзходен текст. Двойно изобличителен - и за нашите духовници и състоянието на храмовете ни, от една страна, и за нашата манипулирана журналистика, от друга. За съжаление такава е истината и не може да бъде друга, при наличието на попа-ченге и журналиста-ченге в родната действителност.
И тук си спомням знаменитата мисъл на Иисус /сякаш гениално предвидил, какво ще се случва в храмовете, още преди хилядолетия/:
"И не бъдете като лицемерците, които се кръстят по кръстопътища и синагоги (църкви). А когато искате да се молите, влезте в скривалището си и като затворите вратата след себе си, се молете така: "Ти Отче наш, който си на небето...". И вашият Отец, който вижда в тайно, ще ви въздаде наяве!"
Поздравление за този невероятно хубав текст!
С най- сърдечен поздрав: Мисана |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 29.04.2014 @ 23:08:47 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие беше да прочета твоя коментар! Благодаря за оценката и насърчението! Хубава вечер и много вдъхновение! Ирена |
]
Re: Спи храмът от suleimo на 29.04.2014 @ 16:48:16 (Профил | Изпрати бележка) | Отдавна не чувствам храма като божи дом. Да...и във Варна в 19.00 часа Катедралата е затворена. Работя точно срещу църковната управа. Нагледала съм се...дори не ми се говори за някои от тях. Превърнали са го в бизне.
Поздравления за замислящата и актуална творба! |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 29.04.2014 @ 23:22:11 (Профил | Изпрати бележка) | С две думи знаеш за какво говоря. Вече се налага да свикваме с какво ли не! Благодаря ти, че прочете и коментира! Хубава вечер от мен! |
]
Re: Спи храмът от Dimi на 29.04.2014 @ 17:07:13 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления и от мен, Ирена! Силен разказ! |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 29.04.2014 @ 23:05:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими! Радвам се, че прочете и хареса! Лека вечер! :)) |
]
Re: Спи храмът от angar на 29.04.2014 @ 23:16:11 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | "Браво! Напипала си страхотна тема!"
Ама тя тази тема си виси във въздуха, ачик ачик си е.
Но браво на тебе! Не те ли беше страх от анатемосване?
Защото за всичко днес е разрешено да се пише, само не и срещу църквата. Спират я и цензура, и автоцензура. |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 29.04.2014 @ 23:42:00 (Профил | Изпрати бележка) | Моралът на някои духовници е тема, обсъждана спорадично в медийното пространство и обществото, не, че нещо е произлязло от това. Като с всичко останало - кучето си лае,... Въпреки това, е хубаво да има коректив... Радвам се, че хареса и коментира този текст, който си е доста остър! |
]
Re: Спи храмът от mariniki на 14.05.2014 @ 20:20:33 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | много истинско... и много болезнено да видиш и прочетеш..
но такива са нещата... поздравления, Иренче...
съпреживях със душа и сърце.. |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 16.05.2014 @ 14:39:14 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че те е докоснало! Сърдечно ти благодаря за добрите думи! Поздрави, мила Маги! :) |
]
Re: Спи храмът от Lucky68 на 16.05.2014 @ 18:30:42 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно огледало на действителността ни!
Много силен и правдоподобен, болящ е разказът ти, Ирена!
Поздрав от сърце!
Lucky
|
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 17.05.2014 @ 18:27:43 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие бе за мен, че прочете и съпреживя. Поздрави! Ирена :) |
]
Re: Спи храмът от kasiana на 19.05.2014 @ 00:02:42 (Профил | Изпрати бележка) | Актуална сатира по наболяла тема!!!!!
Браво, Ирен!!!!!
Сърдечни поздрави!:) |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 19.05.2014 @ 14:08:22 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Каси! Щастлива съм, че съпреживя! Топли поздрави! :) |
]
Re: Спи храмът от mamontovo_dyrvo на 07.06.2014 @ 20:19:46 (Профил | Изпрати бележка) | Спим ние...ченгетата в раса и костюми никога не спят...в ложето на греха или в обирите на благата...вериги за тях, не съвременни. Много добре написано! |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 08.06.2014 @ 21:50:51 (Профил | Изпрати бележка) | Много точно допълнение към основната идея. Благодаря ти за прочита. Сърдечни поздрави! |
]
Re: Спи храмът от doktora на 10.08.2014 @ 13:08:31 (Профил | Изпрати бележка) | ...случвало ми се е това разочарование, сполетяло лирическата...мамонтово дърво каза точно в десятката...аз само рефлектирах...пиши, мило момиче, имаш дарба и трябва да я цениш...
и понеже си останах целувателен, цунь пу бузун хех |
Re: Спи храмът от IGeorgieva на 11.08.2014 @ 11:23:41 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно начало на седмицата! Благодаря, Док! Радвам, се че имам читатели като теб! |
] | |