Когато един мъж обича една жена,
той не може да мисли за друго.
Той просто я обича, взема я в ръцете си,
повдига тялото и до луната,
и развява косите й край слънцето...
Захвърля с тласък аромата й на вятъра, за да се видят отново над морето.
Когато един мъж обича една жена, той я вписва в очите си и рисува дъга с нея като пастел. Не я изпуска.
Когато един мъж обича една жена, той усеща дъха и като прилив. И го задържа в себе си.
Ръцете му са мокри от търпеливото й красноречие и топъл допир. Когато един мъж обича една жена, няма какво да ги раздели.
Защото обичта им е толкова истинска.
Защото обичта им е недокосната.
Защото устните им са въглени.
Защото сетивата им горят.
Защото ръцете им са като вплетени корени.
Защото косите им са единна горска корона.
Защото сърцата им са хармония.
Защото душите им са като разпънат кръст.
Защото нозете им са паметник.
Защото, няма отговори повече, освен, че...
Когато един мъж обича една жена.
Връщане назад и за двамата няма.
Докато смъртта ги раздели.
Може би. За кратко...
Но все пак временно.
Когато един мъж обича истински една жена.
Раздялата е невъзможна.
Чуваш ли...
2010 г.
БОЯН СТАНИЛОВ