автор: apostola

Чувството на ревност ме убива
и ми мачка мъжкия фасон.
И стрела в сърцето ми забива,
като гвоздей черен във кашон.
Таз ли болест скверна, злободневна
е загнездена от вчера в мен?
Вече се надига буря гневна-
разрушителна от ден на ден.

С разширени зЕници очите
гледат, но не виждат те напред.
Черни ми се виждат и лъчите,
скачещи през личния ми плет.

Малкото голямо те го правят
и се давя вече в таз любов.
Хубавите думи не се нравят...
Да направя глупост съм готов.

Тази черна рана от какво е?
Болките от нея са кошмар...
Търся си за нея и алое-
отрезвителен за мен шамар.