Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Agro
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13948

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 1
Всичко: 432

Онлайн сега:
:: coils

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДухът в машината (продължение 5)
раздел: Фантастика
автор: onepagelife

Третата луна се придвижваше монотонно по своята дълга орбита, около газовия гигант в далечината, като закриваше бавно остатъка от неговия силует. По нейния гладък контур пълзяха ярките лъчи на залязващата зад хоризонта звезда. Пространството беше изпълнено с виолетова светлина, бликаща със сетни сили от гаснещия диск на огнената сфера.

Слънчевият вятър караше ледените пръстени на гиганта да заприличат на изящна огърлица от скъпоценни камъни, проблясваща с цветовете на дъгата откъм тъмната му половина. Там където виолетовата светлина се разлагаше на тънки лъчове и отстъпваше мястото си на по-слабо осветената част от пространство, започваше величественият звезден куп "Антемида", част от малката съседна галактика "Магеланов облак". Красива скитаща комета, привлечена от гравитация на звездата, идваше от своите покои в дълбокия космос, преминавайки на фона на дългите, звездни пипала, изтеглени от сърцето на Антемида. Галактичното джудже беше уловено от гравитационното притегляне на далеч по-масивния от него Млечен път. Магелановият облак щеше да бъде разкъсан и погълнат напълно след няколко милиона години.

Третата луна се изместваше бавно за да завърши равнението си по права линия с газовия гигант и слънцето. Долу на повърхността и, бушуващият от години ураган покриваше цялото северно полукълбо с гъсти облаци, които даваха живот на чудовищните бури под тях. Червената премигваща светлина от маяка на орбиталната станция се прокрадваше почти незабелязано в ниска орбита през сивкавия пейзаж, в центъра на който зееше огромната паст на въртящата се фуния на урагана. Диаметърът на окото му заемаше значителна част от територията на най-малкия и северен континент. Ритмичното премигване на маяка се губеше в ярките проблясъци от бурите в атмосферата.

На борда на станцията диспечерът откри връзка с току що появилият се на радара кораб.

- Неидентифициран съд, говори офицер от флота на обединените територии. Това е забранена зона. Отговорете или по вас ще бъде открит огън.
- Говори капитана на търговски кораб "Лира", този сектор не е обозначен като забранен на картите. Дори няма данни, че тук съществува слънчева система. Представете си изненадата по лицата ни, когато алармите за сблъсък се включиха.
- Търговски кораб "Лира", дайте ни информация за портала от който идвате, вашият товар и крайната ви дестинация.
- Идваме от портала в "Плеяди". Прекосихме ускорителната арка преди десетина часа. Пренасяме контейнери с подобрени умиротворители за .Нов Бургонд. Преди няколко минути ни се наложи да изключим задният гравитационен двигател. Вътрешната камера беше на път да избухне. Успяхме да закърпим повредата навреме, но все още има опасност. Молим за съдействие.

- Търговски кораб "Лира", ще бъдете ескортирани до док 12, където ще бъдете задържани. - намеси се втори глас. - Веднага след като цивилният ви съд бъде обезопасен ще започне щателна проверка. Променете курса си и се насочете към посочените координати незабавно.
- Благодаря ви, г-н офицер! Току-що ни спасихте кожите.

Четири изтребителя се отцепиха от патрула на станцията и застанаха зад опашката на захождащия кораб. Шлюзът, зад който се намираше док 12 започна да се отваря бавно. Зад него се намираше голям входен коридор, завършващ със просторно сферично помещение, което приютяваше самия док. По дължината на коридора се включиха залени, маркиращи светлини. Те отбелязаха вектора, по който товарният кораб трябваше да се придвижи до избраната платформа за кацане.

Милиони шестоъгълни панели обшиваха повърхността на залата, която по вид наподобяваше вътрешността на огромен пчелен кошер. В средата се намираха десет площадки за кацане, разположени в стъпаловиден полукръг. Лъщящи коридори с ниски парапети свързваха площадките с вътрешността на станцията. От горната част на дока висеше кръгъл релсов път, на който бяха монтирани тежкотоварни кранове.

Лира премина през силовата бариера, която отделяше студения, космичен вакуум от атмосферата в станцията. На площадката бяха строени пехотинци и инженери, които чакаха корабът да завърши процедурата по кацането си. Амортизираният от дългогодишна употреба люк на почти античната Лира се отвори със тракащ звук, придружен от стържене на метал. По рампата започнаха да се придвижват членовете на екипажа.

- Останете на място! - заповяда нечий глас някъде зад пехотинците.

Висок мъж в офицерска униформа разбута редиците, за да си проправи път до екипажа. Лицето му беше сухо и издълбано от множество белези, най вероятно от предишни сражения. Строгият му поглед обходи деветимата цивилни.

- Кой от вас е капитана? - попита офицера, като си вирна брадичката надменно.
- Аз. Капитан Рейл Крайтън, а това са хората ми. - рече единият от тях и пристъпи напред.

Офицерът се обърна назад към пехотинците и кимна с глава. Двама от тях го хванаха за ръце и го поведоха по коридора. Останалите насочиха оръжията си към стъписаните цивилни.

- Убийте ги! - заповяда белязаният.
- Какво?! Не можете! - изкрещя капитана опитвайки се да се отскубне от сграбчилите го войници.

Чу се приглушен пукот от автоматично оръжие. Капитана успя да види как другарите му се свлякоха безжизнени на металния под.

- Вие сте животни! Животни! - крещеше капитана докато го влачеха към вътрешността на станцията.

Отведоха го в тясно помещение с оскъдна светлина, в средата на която имаше маса и два стола, разположени един срещу друг. След тях влезе и белязаният. По лицето му плъзна ехидна усмивка. Свали фуражката си, постави я на масата и седна на единия от столовете.

- Капитан Рейл Крайтън... или това не е истинското ти име?
- Хората ми нямаха оръжие! Защо ги убихте?! Между тях имаше деца за б...
- Ако не отговориш на това, което те питам, ще има много сериозни последствия за теб. - прекъсна го белязаният. - Така, нека да повторим. Как е истинското ти име?
- Рейл Крайтън. - почти изсъска капитана.
- Нека ти разкажа една история. - рече офицера и се облегна с лакти на масата. - Преди доста време имало едно момче, което живяло с майка си и баща си в малка жилищна станция на Пернеа. Те го обичали много, но Пернеа тогава била нова колония, прясно тераформирана и естествено храната не била достатъчна за всички. Глад и насилие царели по улиците. Губернатора всеки ден давал напразни обещания за хуманитарна помощ, която така и не идвала, а когато тълпата започнела да негодува, насъсквал умиротворителите по нея. Това накарало момчето да намрази лъжите, които до скоро му давали напразната надежда, че всичко ще се оправи. Един ден арестували майка му за кражба на хранителни продукти от префектурата в едното градче, където работил и нейният съпруг. Жената искала просто да нахрани гладуващото си семейство и за малко щяла да се измъкне от съдебния процес, но имало обаче един малък проблем. Момчето вече толкова много презирало лъжите, че когато неговият баща трябвало да даде фалшиви показания за да спаси жена си от смъртно наказание, момчето докладвало тази негова постъпка на властите. На следващия ден и двамата били екзекутирани, а момчето било вербувано във "Вътрешен Кръг" и пратено в академия, където имало редовни дневни дажби с храна. Знаеш ли кое е било това момче?

Капитанът поклати глава, прискърцвайки със зъби.

- Това бях аз. - сбръчка вежди офицера. - Щом причиних това на родителите си и то без капка колебание, смятай какво мога да сторя с теб. За последен път, как ти е истинското име?
- Името ми е Честър Морис.
- Виждаш ли, Честър, можеш. Не е толкова трудно нали? - ехидната му усмивка се разшири още повече. - Нали видя какво правим с изгнаниците, като теб?
- Как разбрахте?
- Като се замисля не беше никак трудно. Коритото с което дойдохте е обявено за издирване от властите в Плеяди преди 19 часа, а и алеята за Нов Бургонд не минава от тук. Това ме навежда на мисълта, че вие сте бежанци, които са имали жалкия късмет да закъсат тук. По-обезпокоителното е, че може и да сте знаели за това място предварително и да играете примамката. Кое от двете е вярно, Честър?

Капитанът сведе глава и запази мълчание. Белязаният примляска с уста и се облегна назад.

- И аз така си мислех. - офицерът взе фуражката, надяна я на главата си и се обърна към единия от пазачите в стаята. - Дайте нареждане на двата крайцера до пръстените на гиганта да се формират с нас. Очакваме неканени гости. Мислиш ли, че ще открием предавателното устройство в кораба ти, Честър? - изсмя се белязаният и тръгна да излиза от помещението. - Не се безпокой. Корпусът на станцията е проектиран така, че да не пропуска нежелателни сигнали навън.

- Вие сте лъжец, Марко Фула! - извика Честър зад гърба белязания, който се обърна с изненадано изражение към арестанта. - Командир втори ранг, награден с орден за храброст след битката при Проксима-Кентавър. Вербуван в секретна програма по настояване на Върховното Командване на Обединените Територии преди три години. Никога не сте бил във "Вътрешен Кръг", никога не сте бил на Пернея. Родителите ви са били висши военни, които никога не са гладували. Какво говори това за вас? - усмихна се иронично Честър.
- Виж ти! Кучето лаело. Добре си се подготвил за тази наша среща. Изкушен съм да те попитам кой ти донася информация, но ще оставя това на моя колега, който ще дойде след минутка. Ще ме извиниш, но аз отивам да посрещна приятелите ти.
- Закъсняхте, те са вече тук. - рече Честър.

Фула се отказа да излиза от стаята и отиде до комуникатора на стената. Свърза се с диспечера във военната зала с нарастващо напрежение по лицето. Капитана го проследи с поглед, продължавайки да се усмихва.

- Говори командира, какъв е статута на крайцерите?
- Движат се с пълна скорост към нас. Приблизително време до пристигането им - минута и десет секунди.
- Искам защитен периметър около станцията! Веднага! Пратете приоритетен сигнал до най-близката военна част. Искам ги тук!

Честър започна да потропва ритмично с ръката си по масата.

- Изглеждаш ми нервен. Страхуваш се за другарите ти? - попита презрително Фула. - И с право. Обещавам ти, че тези които оцелеят ще се молят да бяха умрели.

Капитана не обели и дума. Продължаваше да потропва по масата с усмивка на лице. Белязаният присви очи. Държанието на арестанта го озадачаваше. Вече не беше толкова уверен в действията си и започна да се досеща, че е доста вероятно досега да е бил воден за носа. Потропването спря. Бяха изминали точно минута и десет секунди от обаждането по комуникатора.

- Командир втори ранг, Марко Фула, пратете много поздрави на загиналите от глад пернейци. - каза Честър и стисна силно зъби, докато нещо не изпращя в устата му.

В зъбът му имаше скрит детонатор, който взриви замаскираните неутронни експлозиви в контейнерите на Лира. Взривната вълна плъзна във всички кухини на дока, надробявайки всичко по пътя си. Мигове по късно те удариха масивните реактори в сърцето на станцията. Последвалата експлозия беше толкова голяма, че зеленикавото кълбо от нагорещена плазма погълна крайцерите, които току-що бяха пристигнали, както и по-голямата част от патрула от изтребители. То продължи да се разраства още известно време преди да се разсее и изпари.

Сякаш нова звезда изгря за кратко над буреносната луна. Пътят към огледалото беше отворен за току-що появилите се бойни кораби на киборга.


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.04.2014 @ 12:12:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   onepagelife

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.12.2021 год. / 08:44:39 часа

добави твой текст
"Духът в машината (продължение 5)" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.