автор: rajsun

...Мама я болят ръцете,
а татко - гърбът...
(от писмо на сестра ми)

Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем.
Утре заран гоним рейса за града.

Силата ми свърши в чашата със мента.
Всичкото зелено - на един гълток.
Който пиеш с мене - ти си ми късмета!
Който ми наливаш - ти си моят бог.

Тръгвайте си всички. Лягайте и спете.
Аз ще се разходя, ще се прибера.
Само да си хвърля някъде ръцете.
Само да оставя някъде гърба.

Майка ми и татко искам да ги найдат.
И да оздравеят. Да не ги боли.
Утре като съмне - да са като в Рая,
а пък аз - далеко... Тръгвам призори.

А сега къде съм? Ни пиян, ни трезвен.
Ни човек, ни сянка.
Гласове по здрач.
Моята Родина станала на песен.
Моето Отечество станало на плач.

(от живота и от "СтиховеЙ")