автор: radi_radev19441944

Разбира се, ще преболея.
То няма да ми е за първи път.
Миражи с осланени орхидеи
в душата ми безпаметно лежат.

По Виа Долороса съм отдавна.
Иззидал съм си от Голготи храм.
Прощавам си, но не това е главно
и много често разговарям сам.

Разбира се, ще ми е тежко.
Преплувах океани от тъга.
Но вярно е, че винаги съм в грешка
и винаги се давя на брега.

Разбира се, ще те забравя.
В забравата си имам собствен ад.
Сбогувам се; така се получава,
че няма вече връщане назад.

Разбира се, не те очаквам.
Едва ли има смисъл от това.
Но на финала всички сме еднакви –
последна грижа, кръст, трева...