автор: daro

На пръсти, слънчев лъч
чертае плетеницата на арабеска
с вездесъщо съвършенство
по спомен за Орта Мезар
и пъстроцветната му глъчка.
Но кой си ти –
природен феномен,
утоляващото гърло на земя,
което ни отпраща в изворно начало,
взривен обем на самота
и спътниците-думи
докоснати с небесна палка,
разцъфналата клонка на бадем
възкачил князете на духа
на едно тепе стърчащо
над църкви, синагоги, минарета
в отсамната отвъдност
на Небет тепе!?
В простичката амфитеатрална случка
човешкия ти словопис остави сила,
която съблюдава
която ме въздига
олекотен и малък…
неотречен в същината на нещата
и „вярност към духа.”

(посветено)