автор: apostola

Макар, че аз
не съм на тоя свят светеца,
съм откровен към теб- четеца.
И цял живот
чета, работя и живея
във мене мъдрост да налея.
Дали затуй
косата ми е чисто бяла
и в нея мъдрост ли е спряла?
Не знам сега
дали за мен това е вярно
или е само популярно...
Напук обаче
във сянката на греховете,
поне се мъча в стиховете
да сея там
и малко мъдрост за четеца,
макар, че аз не съм светеца...
А може би
и мъдростта ни е представа,
която в нищото остава.