автор: Rodenavlotos

От листовете пълни с думи правя жерави.
Десетки жерави. Със тях лекувам.
Обичам да ги гледам как разперват
крилете си, преди да отпътуват

към някой, чийто кратък корен изтънява,
изгубил връзката си със земята -
например тази клюмнала тинтява
след шеметния флирт със лятото.

Тя се надява пак да види ранни птици,
чертаещи спирали по небето.
Аз й ги давам- в книжните зеници
на жеравите ми надежда свети.

На думи лесно е желания да сбъдваш
на някой и от Господа забравен,
на някой, без помилване осъден
на път, оттук нататък само равен,

но аз не мога нищо друго да й обещая,
освен съчувствието ми да я намери,
с надежда, някой ден към края ми,
за мене също да изпратят жерави.