Преди да побелее зимата
дойде студа.
Вятъра свистящ на спомена
завихри мислите.
Обърка ги, накъса ги
вледени ги, после ги разби-
на късове, за да ме боли.
Небивал мраз
скова зърната на надеждата
посяти с любовта на птици.
Безлюдното поле на думите
онемя от безразлична тишина.
Под преспите мълчание
очакването спря да диша.
Преди да дойде зимата
студът намери ниша.
Засели се не другаде- в мен.
Дансингът за танци отреден,
за чувства и обичане,
без музика пустее
опасно заледенен е.