автор: josefinne

Ранна утрин. Банката е отворила само преди 15 минути. Ти – преди повече от час и половина. Влизаш.
Единствен зад гише седи пълничък мъж на около 50 години, чиито външен вид крещи „ОХРАНИТЕЛ“. Но все пак мъжът седи зад гишето, носи униформена вратовръзка и бадж. „Добър ден“,поздравяваш ти и без да дочакаш отговор (най-вече защото такъв така и не идва) започваш да обясняваш своето искане.
В даден момент ситуацията започва страшно да наподобява на изпит – започваш уверено, но с всяка изминала секунда онзи отсреща по разнообразен и красноречив начин ти показва, че увереността е единственото, което притежаваш (но не и знания – б.а.). Думите започват да треперят сами, в главата ти нахлуват съмнения , а в някакъв неизвестен момент си започнал да жестикулираш… Отчаяно.
Към края на трагичната тирада откъм дъното на банката ти подвиква младеж, който много повече прилича на банков оператор. Поглеждаш за последен път към пълничкия чичко – да, все още прилича на тъкмо повишен охранител, но пък изражението му е съвсем като на недоволен професор. Тичаш в обятията на младия оператор.

Из: Ранната утрин на един не-съвсем-събуден студент по право