автор: IGeorgieva

Тупване, поглаждане - и последната възглавничка върху дивана придоби съвършен вид. Огромният хол на къщата, която Нина ежедневно поддържаше, вече изглеждаше точно като на снимките в сп. „Идеален дом“. Единственият обект, който нарушаваше хармонията на модернистичния дизайн, бе баба Ана. Осемдесетгодишната жена, изпълнила до краен предел червения кожен фотьойл, очакваше завръщането на снаха си.
Домакинята на дома мечта щеше да пристигне всеки момент. По програма първо задължително общуваше със сина. Така съветваха статиите по темата, които тя следеше неотлъчно. Грижеше се и за извънкласните му занимания, за гардероба му, подготвяше незабравими партита за важните моменти на двамата мъже в живота си. В този миг външната врата хлопна и след минута Кати влетя в хола, обвита в златисти къдрици и облак аромати.
- Добре са те лъснали – поздрави я баба Ана.
- Благодаря ти. Малко масаж прави чудеса – усмихна се Катя, която бе в приповдигнато настроение и не се засегна от свекърва си. Грижата за външния вид бе за нея въпрос на самоуважение и стандарт.
- Да не излизате пак по нощи́те?
- Не, майко, утре заминаваме на почивка в Италия, забрави ли?
- Да, имате нужда! Особено ти – съсипа се с тая къща – то не бяха дизайнери, майстори. Тия плочки, ония пердета.
- Пепи има и бизнес среща.
Катя изгледа Нина многозначително и последната побърза да се изниже от хола, въпреки че с удоволствие би послушала още малко. Баба Ана, радваща се на бистър ум и остър език, си бе извоювала правото да критикува всичко, което не одобряваше. Телефонът на Кати звънна.
- Да, слънчице, заминаваме утре. Да, пет звезди, както си му е редът. Дано, но и да не е хубаво - спа, магазини, ще измислим нещо. Знаеш, заради къщата малко се бяхме ограничили, но сега ще разпуснем. Много ми се искаше и вие да дойдете. Другия път - заедно. Хайде целувки, че Анди си идва.
Високият, бледен Анди влезе в хола и се настани срещу баба си. Свали слушалките от ушите си, но пръстите му продължиха да шарят по екрана на телефона. Бе готов за семейната раздумка.
- Здравей, миличък. Как мина денят ти?
- Не беше зле - промърмори Анди, свел очи към устройството в ръцете си. Но изведнъж, спомнил си нещо, погледът му проблясна. - Всъщност беше супер! Трябваше да обсъдим в час едно престъпление и възможното наказание и всички ми ръкопляскаха. Лора дори ми каза: „Браво! Много добре защитена позиция!”.
- Ръкопляскаха?! – иронично повтори баба му. - Аз бих те напляскала. Учителката какво каза?
- Ти какво очакваш? Било незаконно. Как съм щял да се почувствам, ако някой постъпи така с мен? Но аз не съм глупак – веднага ще се усетя. И я попитах „Ами вие не бихте ли го направили – да откраднеш от някого, който има много и няма дори да усети липсата. Няма ли да си оправите живота? Все пак не взимате от бедните. Тя, естествено, отрече, но не знам, не познавам човек, който не би го направил. За мен това не е никакво престъпление.
- Боже, боже… всеки си намира майстора. Опитват се да ви научат хората, но…– започна баба му.
- Майко - намеси се Катя, - нещата сега са различни, няма място за фалшиви ценности, важно е какво имаш тук и сега и децата вече го знаят. Само силният оцелява.
- Важните неща винаги са били едни и същи и тях човек научава първо у дома си, но тук, като гледам, трудно ще стане това.
- При нас имаш собствена стая и не разчиташ на пенсията си. Как мислиш, че се изкарват тези пари?
- Не е с честен труд, да знаеш. А мен не ме мисли, аз зная две и двеста – каза възрастната жена.
- Не й обръщай внимание – обърна се Кати към сина си - живяла е през комунизма, това е диагноза. Гордея се с теб – поощряваше детето си тя при всяка възможност. Така се градяло самочувствие. - Отиди да си приготвиш багажа. Утре тръгваме.
Менделсоновият марш наруши настъпилата тишина. Естествено, обаждаше се съпругът й:
- Да, миличко – весело каза Кати. - Какво? – неочаквано усмивката й угасна. - Но утре пътуваме, нали?!!! – гласът й се извиси в пронизително кресчендо. Отново се заслуша - напрегнато и с широко отворени очи. - Но как, нали сте съдружници, съученици от първи клас? Какво искаш да кажеш с това всичките пари? А почивката? Как къщата? – изпадна в истерия Кати и несъзнателно задърпа къдриците си, нанасяйки им непоправими щети. - Не може да няма изход. Какво като са незаконни. Ще го съдиш до дупка! В тази държава има закони. Няма право да постъпва така с нас! – изкрещя Кати и захвърли телефона.
- Какво се е случило? Да, не е умрял някой – попита баба Ана, в опит да разведри атмосферата.
Снаха й я погледна изпепеляващо. Къщата, колата, почивките, приятелките – всичко се завъртя пред очите й.
- О, де да беше това. Много по-лошо, много!