автор: omega

Веленью божию, о муза, будь послушна,
Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспоривай глупца.
"Я памятник себе воздвиг нерукотворный", А.С.Пушкин

Усещам - нещо зло, противно
остъргва се о моя гръб,
пълзи приспивно-агресивно
и се усуква, уж наивно,
отрова скрило в змийски зъб.

Обръщам се - ала я няма
гадта - изпълнен с доброта
приятел тупа мойто рамо,
но с помисъл едничка само -
как да ме смачка в гордостта.

Как да оплюе всичко свято,
да се надсмее, унижи
и радостта от красотата,
от любовта, от чистотата
със злоба да унищожи.

Той няма нищо - той е никой,
едно злощастно същество,
самонадеяно, безлико,
сънуващо, че е велико -
и то не знаещо с какво.

Но слагам точка вече. Стига!
Било, каквото е било -
погребвам те, макар на книга,
завинаги, о плужек лигав,
с това словесно опело.

А пък на теб едно ти казвам -
премачкай черната глава
на таз пълзяща тихо язва
към доверчивата ти пазва -
и да забравим за това...