Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: denica2024
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14169

Онлайн са:
Анонимни: 118
ХуЛитери: 2
Всичко: 120

Онлайн сега:
:: rosi45
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2024 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаШенкела
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на Голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушина, ама нали Бигбос му каза да я остави на Конопа и да бяга на село. И той избяга.

Удара не премина както го беше запланувал Бигбос.
Уж нямаше да леят кръв, а оставиха три перфорирани трупа да събират мухите в оня прашен склад. Труповете приживе работиха за Кредита, а оня не оставаше длъжник. Заради това му викаха Кредита.

И така Шенкела от една седмица делеше сайванта с едно шугаво магаре, шест кокошки и един петел. И от толкова време отбиваше въпросите на бабичката защо внука ѝ се е обръснал нула номер и защо има обица на ухото. За сметка на това пък си отяде вкусни манджи и прясно козе сирене, каквото няма и в най-скъпите софийски магазини.

- Я фани баби онова, ребатото пиле да ти сготва яхнийка – го приканваше дъртата и късаше главата на пилето с ръце – ама си са нашàрал по ръцете, баба – хокаше татуировките му и като пускаше радио-точката да попее Гюрга Пинджурова.

Нещо се пречупи в коравия Шенкел и злорадия му вид с който плашеше дори закоравели барутлий като Мачо и Сопола взе да омеква. Чепатия му характер се приглаждаше, както дедо му рендосваше криви стволове едно време. Грубите му обноски тук на влияеха на оскубаните кокошки и дъртото магаре. С изненада установи, че още трепва, когато бабичката вдигне точилката. Да опъва òби за баница я вдига, а у него припламват болезнени детски спомени.

- Колко бой си изел от тая точилка, да знаеш. Голем вагабонтин беше! Дедо ти едвам ти прости за ония тàраби, дето ги откърти да си правиш шèйне.
- Коги умре той, бабичко?
- Па има десет гòдин. Погребахме го на горните гробища до чичà ти – редеше старата и теглеше тънки òби от които правеше най-сладката баница.

Нея сутрин Тихомир Дринов, по прякор Шенкела стана рано, уми лицето си на външната мивка и огледа дядовите инструменти, подредени стройно в работилницата. Голям майстор беше стария. Бъчвар. Цялата околия му заръчваха бурета и каци да им прави, а той едвам смогваше с поръчките. Двамата му сина не се отурваха да му помагат. По-големия, бащата на Тихомир побегна по града, а малкия се пропи и умря млад от цироза.

Тихомир взе едно ренде и прокара пръст по острия му ръб, сякаш току що наточен. Огледа се за парче дърво, но всичкия материал бе отдавна изсъхнал и непотребен. В стягата още стоеше заклещена дъга за буре, на която можеше да преброи годишните линии. Шенкела се напъна, но стягата не щеше и да чуе да се отвие. Втори напън направи, като използва цялата сила на яките си мишци. Пак нищо. Взе една ръждива тръба, наниза я на ръкохватката и напъна пак.

Изведнъж дървото наруши десетгодишното си мълчание и мощно изскърца. Дървения вик продра сутрешната тишина и изгони кокошките от двора. Дъгата, която от десет години бе заклещена в стягата с нежелание се отдели и падна на пода. Повдигна я и се удиви на правилната ѝ форма, гладките стени и плавната извивка останали през цялото това време.
Тогава усети нещо, което никога не беше предполагал, че притежава. Една сълза се търкули по крайчеца на окото му и попи в едноседмичната му брада. През целия си груб, изпълнен с цинизъм, пошлост и жестокост живот не беше виждал нещо по-хармонично, по-стойностно и истинско от тая стара дъбова дъга. Дъгата на дядо му, майстора на каци и бадъни, който всички ще запомнят с уменията и добрината му. А него, Шенкела с какво ще запомнят. Опита се да измисли и не можа. Защото просто нямаше с какво.


След една седмица в селото пристигнаха три патрулки с осем полицаи извикани от баба му. Не беше се прибирал от три дена и старата инстинктивно знаеше, че се е случило нещо лошо. Намериха го в гористото дере. До него се валяше наръч от най-хубавия материал за бъчви, а той стискаше дядовата манара в последна конвулсия. В празния му поглед се четеше въпроса „Защо?“, а на челото му зееше малка кръгла дупчица.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.04.2014 @ 09:26:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

14.10.2024 год. / 12:10:05 часа

добави твой текст
"Шенкела" | Вход | 16 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Шенкела
от suleimo на 30.04.2014 @ 10:30:59
(Профил | Изпрати бележка)
Даааа....бива си го разказа!
Баба смърт го е спипала баш когато нещо човешко е изплувало в него!
Бързи коли, бързи жени, бързи пари, бърза смърт. Това е съдбата май на тези момчета. Хубав контраст докара с дедовите такъми. Аха и аз да пусна една сълза...ама не, върнах я :)
Поздравче Лео!


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 30.04.2014 @ 10:44:10
(Профил | Изпрати бележка)
Не, че целях някакъв сантимент, ама така се получи. Преходността на битието ни е без алтернатива. Всеки трябва да я приеме и да я интерпретира по свой си начин. Освен, ако не е безсмъртен бог, ама аз такива не съм срещал. Мисля, че когато осъзнаеш тази преходност се превръщаш в Сапиенс Сапиенс. До тогава си едно дете, което лови мухи в кухнята и гледа да открадне от бабиното сладко.

Поздрави и тук, Сулеймо, радвам се, че прочете!

]


Re: Шенкела
от zebaitel на 23.04.2014 @ 21:21:16
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, Лео!


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 08:54:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Зеб!
Поздрави с пожелание за слънце!

]


Re: Шенкела
от mariniki на 23.04.2014 @ 21:33:38
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
съпреживях, Лео... стана ми тежко..
майсторски написан разказ..


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 08:55:44
(Профил | Изпрати бележка)
Да, трябва да пускам антидот, ама като не ми иде в тая мъгла и гряз навън ...

Мерси, Мариники!

]


Re: Шенкела
от mirei на 24.04.2014 @ 15:59:35
(Профил | Изпрати бележка)
много хубав разказ, Leo
браво!


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 16:04:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря искрено, Мирей!

]


Re: Шенкела
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 23.04.2014 @ 17:49:25
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави, Лео за идеята и умението с което си я пресътворил!


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 08:56:14
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Весан, думите ти са ценни за мен!

]


Re: Шенкела
от erka (elokolska@abv.bg) на 23.04.2014 @ 17:10:00
(Профил | Изпрати бележка)
...!

Привет, Лео! :)


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 08:56:40
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей Ерка!

]


Re: Шенкела
от missana на 23.04.2014 @ 15:17:05
(Профил | Изпрати бележка)
Много силен разказ си написал, Лео!

Поздравление!

Знам колко е трудно да се пише така и затова съм възхитен.
И замисълът - замисъл! И реализацията - реализация! И идеята - брилянтно оформена и силно въздействаща!
Високо майсторство и като техника на писане демонстрираш.

За съжаление Шенкела символизира настоящето дередже на цялата българската нация. И тя натам отива - към дерето с куршум заседнал в челото. Само, че горката, нали разпродаде вече всичко каквото имаше от деда си, та няма да има дори и какво да стиска в ръце, символично в смъртния си час.

С най-сърдечен привет!: ММ


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 16:57:40
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за хубавите думи, Мисана! Наистина след такъв разказ съм изтощен и объркан, защото пиша на един дъх и не спирам до края му. А ми се налага и служебна работа да върша междувременно, което понякога разнообразява сюжета.

Всеки може да си извади заключенията от живота ни. За съжаление малцина го правят и сме обречени да повтаряме едни гршки нмого пъти.

Поздрави и на теб!
Л.

]


Re: Шенкела
от missana на 23.04.2014 @ 19:24:30
(Профил | Изпрати бележка)
Това за грешките, които сме осъдени да повтаряме го е е казал най-точно философът Георг Филхелм Фридрих Хегел:

"Единствената поука, която може да се извлече от човешката история е, че човечеството никога не си е извличало поука от историята!".

А Конфуций изящно допълва темата:

"Опитът ни е като фенер на гърба. Осветява само изминатия път!"

]


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 08:58:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много светли умове са разсъждавали на тая тема. Изглежда, че Сапиенса не е дорасъл до състоянието в което колективния разум ще надделее над индивидуалния, знае ли ми бедната душа ...

]


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 13:44:35
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на всички коментираши, които явно са ме и прочели :) Да прочете някой нещо, което си написал си е усилие, което аз оценявам. Наистина дилемите пред нас са много, нерешими или трудно решими въпроси, които сами си задаваме, сами създаваме проблемите си и после с мъка, нежелание и много труд тръгваме да разрешаваме.

Но така сме създадени и не може да се сърдим на никой, освен на Него, въпреки, че се съмнявам, че ще ни чуе :D Давам си сметка, че едно е да откриеш истинска ценност, друго е да я оцениш, а трето и четвърто е да я запазиш, следваш и разпространиш. Малцина го могат, блазя им!

Колкото до пълните членчета и запетайчиците, сигурно има много други кусури, Буквист, но нямам редактор, пък и пиша почти автоматично без много да се коригирам. За това е така.

Благодаря още веднъж на прочелите и коментиралите!


Re: Шенкела
от Lucky68 на 23.04.2014 @ 12:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
Майсторски разказ си ни поднесъл, Лео. Докосна ме, а финалът ти ме замисли много. Днес все повече са младите мъже, които не могат да се сетят с каква добрина ще ги запомни света. Тъжно е.


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 16:58:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, бих предпочел да нямам повод да го напиша, но живота не прощава ...


]


Re: Шенкела
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 23.04.2014 @ 11:58:06
(Профил | Изпрати бележка)
Добре разказана история, Лео. Приятно съм изненадан.

п.п. Доста запетайчици и пълни членове си пропуснал, но това го отдавам на Великденското ти "опиянение" за творчество.


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 16:59:17
(Профил | Изпрати бележка)
Особено ценя твоя коментар, Буквист! Честит празник на книгата!

]


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ АВТОРИ! МНОГО ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ!
от lordly (lordly@mail.bg) на 23.04.2014 @ 12:24:54
(Профил | Изпрати бележка)
Не ти липсва вдъхновение, Лео!


Re: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ АВТОРИ! МНОГО ЗДРАВЕ И ТВОРЧЕСКО ВДЪХНОВЕНИЕ!
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 16:59:49
(Профил | Изпрати бележка)
И на теб много вдъхновения, Лордли!

]


Re: Шенкела
от IGeorgieva на 23.04.2014 @ 11:30:08
(Профил | Изпрати бележка)
Повечето "подобни герои" никога не откриват стойностните неща и истината за себе си. В този смисъл твоят лирически герой е късметлия и ако можеше да избяга от миналото си, вероятно би се променил. Чудесен разказ - силен драматизъм и психологизъм.


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 17:03:05
(Профил | Изпрати бележка)
Аз мисля, че всеки човек стига до своите истини. Обречеността на Хомо е да е Сапиенс, въпреки, че някои полагат неимоверни усилия това да не им проличи. Проблема по-скоро е, че се отделихме страшно от природната си същност и се възприехме, като "най-печените копелета в Юниверса" и започнахме да вършим невероятни щуротии богоприравнявайки се :((

Благодаря за думите!

]


Re: Шенкела
от agripina на 23.04.2014 @ 10:04:30
(Профил | Изпрати бележка)
Цялата потреперах, страхотен разказ! Поздрави!


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 23.04.2014 @ 17:03:40
(Профил | Изпрати бележка)
Как мога да те стопля? Поздрави и на теб!

]


Re: Шенкела
от agripina на 23.04.2014 @ 22:53:50
(Профил | Изпрати бележка)
Лесно е да се стопля, но разказът наистина е драматичен, истински, за една загубена душа и тъкмо се намери, съдбата си свърши работата!

]


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.04.2014 @ 09:00:25
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък мисля, че стоплянето на нечия душа е най-отговорното и тънко изкуство, блазя на тия, които го умеят.

Поздрави, имаш вълнуващ псевдоним!

]


Re: Шенкела
от cattiva2511 на 01.04.2016 @ 10:06:52
(Профил | Изпрати бележка)
Амиии…


Разказа много ми хареса. :D


Сега ще да е времето, да се впусна във велики философски дилеми, защо ми е допаднал текста, но няма да го направя. Дисекция, вече са ти направили :)


П.П. Относно пунктуацията… важна е, но чак да се търсят кусури, само заради запетаите и пълните и кратките членове… е меко казано дребнаво. Ако препинателните знаци и други подобни грешки, пречат на смисъла на текста — да, съгласна съм. Трябва да се отбележат. Ако извират, като фонтан — също (да не се излагаме, поне :)), но тук не виждам, защо изобщо да се коментират.


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.04.2016 @ 11:04:44
(Профил | Изпрати бележка)
Упса, тук героя е знаел какво иска да направи, ама не са му позволили обстоятелствата, а?

Грешките в правописа са човешки, пък и признати, та да ме прощавате, инднинерин съм все пак :D :D: :D: D::D:D : :D:D:D

]


Re: Шенкела
от doktora на 19.04.2016 @ 11:26:03
(Профил | Изпрати бележка)
...тук се мълчи, Лео...времена и нрави...все пак човешкото побеждава нечовешкото...а корените са си корени...силно, хваща за гърлото и души, брат ми


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 19.04.2016 @ 11:33:10
(Профил | Изпрати бележка)
Да помълчим, приятелю... Взе да ми става любим тоя образ и на мене.
Бог да го прости :(..

]


Re: Шенкела
от Markoni55 на 19.04.2016 @ 18:38:57
(Профил | Изпрати бележка)
Почти си мислех, че пак ще да е някоя твоя задявка. Май за пръв път попадам на нещо толкова сериозно. И съм впечатлена. Улавяш. Така го усука тоя разказ и тоя образ, че накрая почти го докара да изцеди сълза...Майсторлък си е, трябва да ти се признае. Поздрав


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 20.04.2016 @ 09:05:29
(Профил | Изпрати бележка)
Да, живота е достатъчно драматичен и е най-добрия писател. Ние само се домогваме да мъдростите му, някой дори го правят успешно. Други само се пробваме...

Сполай ти за добрите думи Маркони!

]


Re: Шенкела
от Markoni55 на 20.04.2016 @ 11:54:22
(Профил | Изпрати бележка)
Ами то всъщност успеха е това, да развълнуваш. Ти остави тези, дето го измерват с броя издадени книги...Някои наистина са много успешни, ама не всички. Тъй, че не се подценявай и не се коси ами се радвай. То това е смисълът - в обратната връзка.

]


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 20.04.2016 @ 12:48:00
(Профил | Изпрати бележка)
О, аз наистина имам самочувствие. Ако не на издаван писател или влиятелен поет, то поне на разведряващ и развеселяващ шут. Пак е нещо. Не държа да ме издават, но добрата дума е важна и когато обратната връзка е не само отрицателна, наистина се вълнувам.

Затова съм благодарен на това място, което ме накара да "пропиша", че даже и да получа не малко коментари.

]


Re: Шенкела
от Markoni55 на 20.04.2016 @ 16:07:03
(Профил | Изпрати бележка)
Всички сме му благодарни. Но всеки по своему му се отблагодарява. Както и да е.

]


Re: Шенкела
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 20.04.2016 @ 16:31:44
(Профил | Изпрати бележка)
... и добрата дума е нещо.

]