автор: rumpel

Забравил си как сутрин ме събуждаш,
заспала сред цветчетата на вишна.
Вселената, забързана и чужда
за нашата любов бе тъй излишна.

Забравил си как с блясък във очите
и с ясен поглед към света поглеждах.
И слушах те как думите заплиташ
със толкова неуморима нежност.

Забравил си как носеше прашеца
от вишнев цвят притихналият вятър.
И как улавях в жадните си шепи
мига на делника невероятен.

Забравил си, че във живот предишен,
поели по пътеките направо,
бях само твоя - белоцветна вишна.
Загуби ме, защото си забравил!