автор: apostola

И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.

И ненадейно, и случайно
денят превърна се в дъждовен.
И както си е обичайно,
разтворих аз чадър чаровен.

Но под дъжда- непредвидливо,
една жена се заоглежда.
И аз прещраках- предвидливо,
че тя е без чадър изглежда.

И я поканих под чадъра
със вид на кротък и загрижен.
А под чадъра бъра- дъра
и флирта в мигом бе задвижен.
....................
Дъждът отдавна беше стихнал,
а ние даже не видяхме.
Но вкъщи- в скута й притихнал,
с очите само се разбрахме...