автор: yotovava

Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.

– Учителю, – прошепна – безпощадна е
молбата ти да бъда грешникът,
подир когото ще крещи тълпата
и ще провижда трийсет сребърника.

– Така е, прокълнат, низвергнат, ничий
ще те запомни тоя свят, омраза
по стъпките ти дълго ще се стича.
Клеймото е по-страшно от проказа.

Ала сеячът хвърля във браздите
най-свидните за него семена.
Кълват ги често изгладнели птици,
а другите покълват в светлина.

Потегляй, знай – това е мойта воля.
Смирен ще дойде изгревът и ничком
аз прошката за тебе ще измоля.
Но без предателството ще съм никой.