автор: sradev

- Краят на света ще настъпи след ...

- Ти само внимавай да не го настъпиш! Стой! Не мърдай! Сега бавно се доближи до канапето. Внимателно! И от там да не си мръднал, че ще видиш три краища на света!
- Какво да не настъпя, кайш?
- Идиот белтъчен! Ще ти набуча антените обратно в главата! Не видиш ли поне с едното от седемте си очи тънката нишка до вратата?
- Е, та какво?
- На тебе белтъците отдавна са прокиснали! Сега ще викна зелките да те изядат! Ето, вече засмърдя на сяра - пак си ял зелени човечета.
- Не съм хапвал ни зелени ни червени мъже. Ти така ме стресна, че се изпотих. Па нали краят на света си е едно голямо Бум с огън и дим и много шум? Ето го, идва насам, рови земята и след 10 минути 23 секунди и 14 стотни ще ни се стовари на главата.
- Ох, отче, отче! Що ли се хвана да правиш балъци от белтъци? Да не беше изтеглил от макарите и насукал на спиралки този лигавник, колко тор щях да си имам за краставиците! Какъв край на света - за пръв път ли виждаш отлежал трактор!? След 2 минути 17 секунди и 43 стотни ще изгасне, отвътре ще се измазули Пенчо, ще спомене майката на трактора и ще поиска да си полегне край него на сянка. За какво са ти допълнителните предни очи, като нищо не можеш да предвидиш?
- Е, добре де. А що за край на света е у тебе зад вратата?
- Тихо и кротко стой, че ще го вмиришеш. 200 слънца минаха откак я тегля тази нишчица от една проста душа. Виж само как свети краят й.
- Свети, та свети. Другият й край си потопила в изворче от светлина и от там църка по малко. Голяма ти политекоекономия!
- Ти да не би пак да си надничал в университет, та така си затъпял?! Нали Отеца ти забрани да стъпваш в такива долнопробни кръчми, откакто с пустият му Пауст, дето все по фусти тичаше, такваз далавера завъртяхте, че и до сега не можем да сметнем кой е по-зян. Не виждаш ли, че това е по-мека и по-къдрава светлина. Извади си окото от ухото! Краставиците да те вземат дано!
- Турила си ме тука диван-чапраз, едно ухо не мога да си почеша!
- Да взема аз и от теб един край да изтегля, ама вместо да светиш ще смърдиш. Къде мърдаш сега!? Свобода! Равенство! Братство! Здравна осигуровка! Ха така. Вкамени ли се отдолу! Повече и да искаш няма да мърдаш. По-спокойна съм за своите краища на света.
- Аман, Како, ама недей, мирен ще стоя. Обещавам!
- Ще стоиш там вкаменен 2 минути 17 секунди и 39 стотни, а после ще буташ трактора, че Пенчо много хърка, като заспи. И ще си имаш колкото искаш и дим и джангър. До тогава ще ме слушаш внимателно.
- Моля те бе, како, съвсем ще ми се вкочанят копитата - ти на мраморни си ги направила. Поне да бяха от пясъчник.
- Прибирай си белтъците в носа и слушай! Като почнеш да буташ трактора, ще закачиш с антена една нишчица от Пенчо. Избърши си антената ти казвам! Полирай я на копитото си - за това е мраморно.
- Та да продължа: ще вържеш нишчицата за доматеното дърво, а ти, Пенчо и трактора ще се разкарате далеч оттук. И ти с него да си смърдите и тук да се проветри.

... ... ...
Прекъсване за реклама на мозъчни перални.



201104
Ниво 1
Сладар