автор: Jyltookia

От прах създадени сме,
в прах превръщаме се,
но това не означава,
че в прах трябва да живееме!

************************
Безспирно се лутам,
и търся, и чудя, и падам,
но ставам и пак продължавам
с надежда-ще я зърна ли
поне за момент, поне веднъж...
Но почвам да губя,
идеята, смисъла,-защо ?
искам да я видя,
а от скоро се питам,
какво, искам да видя?
!НЕЯ! - каза някой
- Тя или истината?-...
!ТЯ!
- Вече незная, дали я желая!?!
!Е!
- Да умирам за нея,но
нещо ме спира, нещо ми пречи ?!?
!ИСТИНАТА!
- ...?!?...- изгубих ума и дума
онемях и станах.
Запалих цигара, погледнах навън-
въздухът беше кристално чист,
небето беше синьо до болка,
чувал съм а и знам от преди-
когато стане така-нещо се случва,
нещо важно, което трябва да научиш,
или вече си направил нещо важно...
*********************************
Мъглата е гъста и мека,
минаваш през нея ,
но и тя също през теб.
Просмуква се между клетките,
изпълва те целия и обсебва те.
Обхваща те апатия, тишина,
безкрайно спокойствие и сивота...
**********************************
Готов съм да я приема,
готов съм да бъда нейн,
да я даря с цялата си любов
и топлина на моето сърце,
но нещо се случи...
Отдръпна се тя, прямо и твърдо !
*********************************
Стоях отново в суетната стая,
заобиколен от колеги и хора,
не бях сам уж, но всъщност
оставах си сам , неразбран,
и чужд за околните !