Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 0
Всичко: 561

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа дъжда, за прозореца и чадърите
раздел: Други ...
автор: prashinka

...онова, което всеки от нас носи някъде в себе си - Истинските истории...един отворен прозорец, врата може би...детството: обичах игрите навън, а когато валеше, трябваше да стоя дъъълго на прозореца и да гледам сивата улица - живеехме в блок между Ледницата (сега не знам дали съществува такава дума, а тогава не знаех какво означава) и Пожарната :), на самия пазар...
- едно много цветно място с истински баби с пъстри забрадки в центъра на града, там, където се смесваха гласовете на хора и птици, на небе и земя...да, когато валеше, градът посивяваше - тогава, залепена на прозореца, чаках онези цветни петна, които пристигаха някак си сами - чадърите, обикновено тичащи, задъхано забързани, преминаващи между капките , сякаш чакащи да ги поздравя... забавлявах се - думите означаваха много, но така бързо можеха да изгубят смисъла, който носят... Всеки нов минувач с чадър трябваше да бъде поздравен с тичащото чадърчадърчадърчадърча - докато се стопи някъде зад завоя между Ледницата и пожара на детската ми фантазия, и онова все още пулсиращо, неразбираемо чудо от звуци в сърцето ми, почукващо тихичко по прозореца - дърчадърчадърчадърча... чадърите... празникът на прозореца, който си беше само мой!


Публикувано от alfa_c на 19.04.2014 @ 11:52:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   prashinka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Северозападен монолог
автор: LeoBedrosian
1548 четения | оценка 5

показвания 38639
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"За дъжда, за прозореца и чадърите" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За дъжда, за прозореца и чадърите
от kameja на 30.04.2014 @ 12:28:28
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки си има прозорец, от който гледа към света. И гледката за всеки е различна. Твоите прозорци са вълшебни и стъклата им са многоцветни.
Радвам се, че се върна тук!