Всяка зима в мръзнещо легло
сънувам лятото горещо.
С бялото на чайката крило
ми става над морето нещо.
Рее се мечтата ми на сън
над белите вълни в почуда.
Те се блъскат във брега със звън
и пеят морска песен луда.
Вдига си морето своя гръб
и дави в себе си лъчите.
Стъпило в небето си на ръб,
си плакне слънцето очите.
Под чадъри сенките лежат
и в пясъка се те стопяват.
Чайките сами в небе кръжат
и лятна песничка запяват.
Аз по бански- полугол и бос,
по пясъка оставям стъпки.
Тук на плажа съм пореден гост
под слънцето да търся тръпки.