автор: apostola

На Маргарита

И търсех те по друми.
Превръщах те в мотив.
Описвах те със думи.
Рисувах те с молив.
Намерих те накрая
във меката си длан.
Това ли беше Раят
във профил и във план?
Сред другите случайни
аз тебе те разкрих.
Несбъднатите тайни
във тебе аз открих.
Във времето ни кратко
повярвах в твойто Аз
и името ти сладко
нашепвах си на глас.
Обечам те безмерно
във труден ден и нощ,
във времето неверно,
във бедност и разкош.
Че ти си мойто цвете
във мъжкия ми дом.
Че ти си ми и двете:
ракията и ром.
Че ти си моят юли
и ти си моят май.
Със аромат на дюли,
начало си и край.
На днешния ти празник,
във този хубав ден,
те моля аз до заник
да бъдеш все до мен.
Не искам вече утре,
а времето да спре.
На малкото ми кУтре
любов да се опре.

Намерил те на друми,
аз себе си открих.
И с тези красни думи
написах този стих!