 |  „Искам да живея някъде, където хората не са лоши.
Мога да отида в Космоса…”
(реплика на едно различно дете,неприето от другите)
Навярно раните са справедливи
и нямам право да се излекувам
от онова, което тук ни прави живи,
но аз все търся повод за сънуване.
И, буден в болката, и жаден за красиво,
отново се побирам, малък, на екрана
на хладината хорска от метално сиво.
Не искам на Земята вече да остана..!
Очаква ме планетата за виртуози
на ласката, на грижата. На самотата.
Дали съм принц и ще отглеждам рози
не знам, но, знам, ще пия светлината
далече там, с такива хора като мене,
в които Бог е сложил верен отпечатък
и е поканил всички с бъдеще ранени
да изградят света човешки за нататък.
Събирам се и раните са справедливи −
навярно са ми код за идното пътуване.
И с жаждата за други дни, щастливи,
живея днес във времето си за сбогуване.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "По пътя към доброто" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: По пътя към доброто
от shrike на 13.04.2014 @ 20:26:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Изключително стихотворение! Тъгата заседна в гърдите ми и няма преглъщане... |
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 20:34:19
(Профил | Изпрати бележка) | Стихотворението е бледо подобие на онова, което усетих, гледайки филма, а и на суровата житейска истина в него.
За жалост не помня заглавието, но ще се опитам да намеря линк някакъв.
Благодаря ти! |
]
Re: По пътя към доброто
от shrike на 13.04.2014 @ 21:17:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Преди много години, още дете, гледах документалния филм "Дом номер 5". Не мога да намеря думи за това, което изпитах тогава, за това, което изпитвам сега. Само зная, че е във властта ни като общество и хора ако не да приемем, то поне да не осъждаме различното. Благословени са тези, които могат да дарят радост на всеки, който е различен. Защото всяка душа има нужда от нежност и любов, всяка главица от ласка... |
]
Re: По пътя към доброто
от shrike на 13.04.2014 @ 21:24:19
(Профил | Изпрати бележка) | | "Дом номер 8" всъщност се казва филмът. |
]
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 16.04.2014 @ 19:37:16
(Профил | Изпрати бележка) | Да, помня този филм...
Ужасно потискаш и тъжен, но там нещата бяха по-други- потърпевшите нямаха възможността да осъзнават достатъчно какво им се случва.
А в случая е обратно - осъзнаването е завидно за възрастта, при което страданието от това е незавидно.
И.. изводът се натрапи - не децата са виновни, а възрастните за скъсаната нишка между различията. |
]
Re: По пътя към доброто
от angar на 13.04.2014 @ 17:53:52
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Примирено и отчайващо тъжно.
Мотото са думи на някое дете, но съдържанието на стихотворението, предполагам, е за тебе. Прекалено изстрадано е, за да се приеме, че се описват мисли и чувства на друго лице.
И тогава, за да звучи за нас, които знаем че си жена, правдоподобно, би трябвало да е написано от женско име. Т. е. да бъде "И будна в болката, и жадна за красиво ..." и т.н.
Но щастливи са вярващите! Колко по-трудно би било за този, когото знанията и идеята са лишили от такава утеха. |
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 20:17:55
(Профил | Изпрати бележка) | Поводът беше един филм, който гледах по една от образователните телевизии, документален. Това бяха буквално думи на 10-11-годишно дете, родено особено, но много умно, за да осъзнае болката си и да прости и на по-големите от него, които би следвало да го приемат разбиращо, ама.. на практика невинаги така не се получава.
Няма как да се носи болката с радост. А и не може да се иска такова нещо от дете. Копнежът му бе толкова дълбок, че нямаше как да не го съпреживея. Да се вживея.. Разбира се, човек описва всичко през своя поглед, но моите болчици при нелечимото страдание на това дете са някакви ухапвания от комар. така че.. родът си е на място.
Може би вярващите са щастливи, но, струва ми се, че рядко вярващите стигат до дълбока вяра по щастлив начин. На всекиму-изпитанията просто.. и сравненията са невъзможни. Но в притчите се оглеждаме един друг. |
]
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 20:41:25
(Профил | Изпрати бележка) | невинаги така се получава..
---------------------------------
извинявай за грешката.
Смирение и вяра.
Някои нямат друг избор, Ангар!
Дано не е примирение обаче... |
]
Re: По пътя към доброто
от Dimi на 13.04.2014 @ 15:35:25
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубав стих на хубава тематика!
Поздравявам те! |
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 19:32:51
(Профил | Изпрати бележка) | Тематиката е взета от самия живот. Не е измислена. Виж, другото.. е поукрасено в едната или в другата посока.
Поздрав и на теб! |
]
Re: По пътя към доброто
от mariq-desislava на 13.04.2014 @ 15:18:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Да си с бъдеще ранен си звучи направо зловещо.:) Сега сериозно - струва ми се, че всички деца идват оттам, но пораствайки се приспособяват малко или много. Някои обаче не успяват и си има причина за това. |
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 19:39:39
(Профил | Изпрати бележка) | Ти даде поглед отгоре, откъм звездите, аз давам поглед отдолу, към звездите. Ако срещнем двете гледни точки, дано намерим хармония за това дете и за всички деца, каквито ние сме, забравили истинското си начало. Ако този център е в сърцето.. изводите са ясни.
Мдаа, раняването с бъдеще може да е доста тежка задача, живот, че и диагноза, ако се предозира бъдещето .. или раняването, пък дори и с настояще да е. |
]
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 19:40:44
(Профил | Изпрати бележка) | Места ли са, пространства, измерения ли, не знам, но ги има, да.
Благодаря ти, Ами! |
]
Re: По пътя към доброто
от yoro на 13.04.2014 @ 13:28:57
(Профил | Изпрати бележка) | Красива и топла планета. Дано съществува, някъде, отвъд...
Поздрави, meiia! |
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 19:43:42
(Профил | Изпрати бележка) | Дано да не е топла само илюзията за нея, а самата тя да е .. като всяка друга.
Поздрав! |
]
Re: По пътя към доброто
от rajsun на 13.04.2014 @ 11:08:41
(Профил | Изпрати бележка) | Все тъй, крака докато местим
по кривия житейски път,
до хоризонта нищо весело,
надеждата ни е - отвъд.
И телескопът го доказва!
Това тъй речено "небе"
и то е до звездите празно.
Дано нататък да не е))) |
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 19:47:18
(Профил | Изпрати бележка) | Дано, Райчо, дано!
Че все от пусто в празно наливаме надеждата.
Много хубаво си го казал!
Благодаря ти! |
]
Re: По пътя към доброто
от missana на 13.04.2014 @ 12:45:45
(Профил | Изпрати бележка) | "Живея днес във времето си за сбогуване...
на хладнината хорска от метално сиво...
но аз все търся повод за сънуване...
и нямам право да се излекувам..."
ОКОТО на текста, който силно ме докосна!
Поздравление, Мея и честит празник от мен!: Мисана
|
Re: По пътя към доброто
от Meiia на 13.04.2014 @ 19:49:13
(Профил | Изпрати бележка) | Взираме се, но.. кое е Сънят и кое-не, не е ясно.
Благодаря ти!
И на теб честит празник! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 838
ХуЛитери: 3
Всичко: 841
Онлайн сега:
