„…ще прочетем някое
и друго стихотворение,
колкото да не е без хич”
...
Не съм ти контрола,
нямам претенции за стола,
но мисълта гъделичка
постмодернистична порода –
осъщностен виц.
Както впрочем и тази поанта
затваря ме в същата рамка.
А в самотата на друга,
заседнала мигличка на луната.
Едрее...
след новолуние.
Линее в поредния, хлъц.