автор: Iokasta

Ти си едно неизвестно по-малко в света ми.
В Живота ми-нецветния, битовия,
но затова пък истински от болката през страховете до всяка глътка смях.

В Застиналата ми душа, тази лилавата, интубирана, грозна , но жилава.

В Сърцето ми реанимирано,
Което сънува как е тупкало.

В косите ми вече послушно наредени,
А не онзи буен водопад.


Остава празнотата.
Така категорична и самодостатъчна.

Толкова прекрасно е ....
След всички неизвестни-така добре решени като за отличната оценка
която не получих!

Да се вледеня във нея.
Тайно.
И никой да не ме намери.