автор: zaltia

Дълго се оглеждах във сълзите ти,
колко много обич тихо пропилях.
С капчиците натежали от тъгата ти,
прострелях любовта- виновен бях.

Сега потънал в мъката и самотата си,
макар и късно, истината аз съзрях.
А тогава, заслепен от гордостта си,
да те помоля да останеш не посмях.

Кажи любов, ще ми простиш ли ти-
богинята, на мене клоунът глупак?
И днес оглеждам се, но в моите сълзи,
а те нашепват името ти, пак и пак...