ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: acoustic
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14170
Онлайн са:
Анонимни: 201
ХуЛитери: 1
Всичко: 202
Онлайн сега::: Elling
| Полека вървях, на лъжата-живот не повярвала
и пазех последните капки любов за причастие.
Със сляпа камила вода през пустиня прекарвах
и твърдо не вярвах в миражи, наречени щастие.
Избягвах зелени оазиси с пищна растителност.
Там лесно заспиваш и още по-лесно се будиш.
Там губиш представа за време и бдителност.
Преситил очите, преставаш да виждаш и чудото.
Вървях без посока, далеч от пътеки утъпкани.
Затъвах до шия в подвижния пясък дълбоко.
А нощем, преминал през мен като дяволска тръпка,
превръщаше в суха стафида душата сирокото.
Така преминавах, спасена от празни илюзии.
Спасена от чувства, отдавна очите разплаквали.
Но бирникът-време обратния край дотътрузи
и седнах, със поглед обърнат нагоре да чакам.
И ето, видях я луната – пустинна лисица,
самотна и рижа, прекрасна, на огън подобна.
Една, разпиляваща мрака, блестяща зеница –
тя влезе направо във мене и седна удобно.
А аз се усетих съдинка до ръбче запълнена.
Сами подредиха се вътре душевните пластове.
И в нея, досущ като в малка планета покълна
едно неочаквано цвете, наречено щастие.
Публикувано от viatarna на 10.04.2014 @ 21:55:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Накрая" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 23:36:14 (Профил | Изпрати бележка) | А казват, че човек не можел да лети. Ето че полетях, като този кондор :))) Невероятно усещане. Благодаря ти, мила Ули! |
]
Re: Накрая от yoro на 10.04.2014 @ 23:03:42 (Профил | Изпрати бележка) | Красиво пътуване през дебрите на живота и на душата. Осъществено от личност като теб, търсеща свой собствен път и отстояваща себе си, независимо от последствията. Което накрая е най-значимо, защото е белег за характер и силна индивидуалност, а даровете са особено сладки, защото са достигнати по трудния начин.
Поздравления за чудесния стих, Светла! |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 23:12:58 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелю, за този страхотен коментар. Дори не знаеш колко е вярно всичко. А най-вярно е последното. Че всичко, което съм постигнала, е станало не "благодарение на", а "въпреки". Невероятно прозорлив си и съм впечатлена от тази мъдрост. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Накрая от Dimi на 10.04.2014 @ 22:35:10 (Профил | Изпрати бележка) | Накрая остава хубавата поезия. Твоята е достойна за края.
Силна си! |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 23:16:28 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, мила Дими. Тъжно ще е нищо да не остане след нас. А стиховете- те, веднъж напуснали ни, заживяват своят живот. Тръгват по собствен път. Ние вече не сме им господари. Какво да им кажа друго, освен "на добър час" :))) |
]
Re: Накрая от apostola на 11.04.2014 @ 11:52:29 (Профил | Изпрати бележка) | Независимо от всичко, когато ти е писано, щастието идва НАКРАЯ!
Дълбоко прочувствено стихо, Светле! Харесах!!!!
Оценявам го! Поздрави от мен и хубав ден! |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 13:27:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Никола, приятелю! Сигурна бях, че ще го оцениш, защото знаеш цената на щастието. Поздрави и усмихнат ден! |
]
Re: Накрая от zebaitel на 11.04.2014 @ 01:17:55 (Профил | Изпрати бележка) | И ето, видях я луната – пустинна лисица,
самотна и рижа, прекрасна, на огън подобна...
Стихът ти е пълен с изкушаващи образи, Светле! И е много красив, с изключителен финал!
Поздравления! |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 08:44:35 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за тези чудесни думички, мила Живе! Удоволствие и чест за мен са. Прегръдки! |
]
Re: Накрая от ZAGORA на 11.04.2014 @ 00:20:37 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей лотосова рожбичке!Щастието и любовта са емоции,които одухотворяват живота.Наистина без тях светът е пустиня.Но първо трябва да преживееш отсъствието им,за да ги откриеш и познаеш.Една огряла Луна като символ на красотата,романтиката и бляновете може да "пренареди"духа и в него да покълне щастието.Стихотворението е майсторски написано,но особено ми повлияха последните два куплета.Поздравявам те сърдечно! |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 00:28:45 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, мила. Чест за мен е, че хареса този стих. И ти си много преживяла, и много мъдрост натрупала. Щом можеш да изречеш думите-"Но първо трябва да преживееш отсъствието им,за да ги откриеш и познаеш".
Прегръдки! |
]
Re: Накрая от mpaloma на 10.04.2014 @ 23:49:26 (Профил | Изпрати бележка) | ... много ми хареса, Светле...
.... едно неочаквано цвете, наречено щастие...
Няма по-красиво цвете от щастието!
Поздравления! |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 11.04.2014 @ 00:33:23 (Профил | Изпрати бележка) | Дали в образа на цвете, или на птичка- то се появява толкова рядко, че трябва да се погрижим за него, за да го запазим за по-дълго време. Благодаря ти, Петя! Прегръдки! |
]
Re: Накрая от missana на 10.04.2014 @ 22:06:31 (Профил | Изпрати бележка) | Неочакван оптимистичен финал бе за мен краят на това стихотворение, в което всичко бе застлано първоначалто с траурна пътека през пустинята,
водеща към храма на луната. Но луната преобърна всичко и това ми доказва хипотезата, че Родена в лотос има силно изявена ин-страна.
Перфектна образност и повествование с изящни поетични средства бележат този текст.
Поздравление за теб, приятелко! Ти подобно на Христос, излезе от пустинята, възкръсвайки чрез една истинска феноменология!: Мисана |
Re: Накрая от Rodenavlotos на 10.04.2014 @ 22:15:55 (Профил | Изпрати бележка) | Не търси при мен предвидими неща, приятелю. :))) При мен горе долу всичко се случва обратно на нормалното. И любимият ми девиз дори е такъв: "Ти за къде си, защото аз съм за обратно":)))
Благодаря ти за този оригинален коментар. Поздрави!
|
] | |