автор: pisana

Ти ще бъдеш в сърцето ми, когато сме заедно.
Твоя ще бъде моята плът и душа.
Аз с усмивка ще паля сърцето ти,
ти ще задържаш егоистично мига.

После ще тръгна събрала изгрева в шепи,
но ще оставя при тебе нощта,
че когато се върна отново да свети,
моята обич над твоята снага.

Нямат бъдеще нашите срещи
те живеят само тук и в мига
и макар да са много горещи
са обречени от живот, правила.

А дали е на сън или яве
и да ли е днес, утре, сега
щом съдбата сърцето прояде,
ще те обичам на пук на света.