автор: apostola

Все още тъпча по земята
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме премята
и ми натриса грижи адски.

И срещам радостта си боса
с наболо трънче във петата.
Като девойка русокоса
оплаква се от нищетата.

И някъде пред мене гоня
родените мечти в главата.
И думите си в стих ги роня,
по-нисък ставам от тревата.

И в този трънен път далечен
съзирам в края бариера.
Зад нея е живота вечен,
до нея- мойта кариера...