автор: roza1

Отдавна съм простила всичко.
На всички! Вече нямам дългове.
Не плача от обида и очакване.
Не диря ни реванш, ни ресто.

Спокойно спя, дори сънувам.
Не съм кошмарна, но вълнувам.
Понякога нощта се изчервява,
а дните ми се будят потни..

Повярвах - любовта е чудо!
Тя не зависи никога от нищо.
Когато се нахрани с чувства,
когато с нежност се опие...

Очаква прошката да я целуне.

Ани Николова