автор: riiva

Събота сутрин. Дългоочакван отдих и почивка от дразнители под всякакъв вид и форма. Или в превод блажено излежаване в леглото, докато гърбът изтръпне, а стомахът съвсем се свие. Впрочем, ако съдим по тишината, изпълнила апартамента, тамън на такова излежаване са се отдали повечето ми съседи.
Да ме убиеш, ако мога да разбера - иначе едва дочакват събота да яхнат прахосмукачките. Но хората са го казали, всяко нещо с времето си, понеже на мен днес не ми е нужно да ми пазят тишина, те къртят ли, къртят. И как да не спят, нали не те снощи (петък) са поканили (очевидно в пристъп на алкохолен делириум) целия китайски народ на пиле фрикасе вкъщи. Защо точно пиле фрикасе, мога само да гадая - не че има значение какво, аз бездруго не умея да готвя. И днес, събота, с все махмурлук и живото застрашаваща дехидратация, моя милост ще дава вечеря за дванайсет така наречени мои приятели (впрочем, ако те наистина ми бяха приятели, не биха ми се вързали на глупостите, че мога да готвя). Честно, през живота си съм срещала не малко пилета фрикасе, но те винаги, подчертавам винаги, са били в едно съвсем конкретно успокояващо – познато състояние, а именно насипно, в чиния. А как точно се стигнало до момента с чинията, представа нямам. Обаче, честта задължава и аз все пак се надигам да търся в интернет рецепта за пилешкото парти. Хубавото е, че веднага попадам на някакъв готварски блог. Мацката изглежда надеждна и усмихната и решавам да й гласувам пълно доверие.

Следва бърз тур по магазините за липсващите продукти, в моя случай естествено всичките. За щастие, пилето поне е на линия. Хм, да се надяваме, че рахитичните крачета и хлътналите гърди не са симптоми на пределна старческа възраст, понеже изобщо не си спомням да съм го купувала - във фризера е, откак се помня. Решително прогонвам кощунствената мисъл, че може да сме го наследили от предишни наематели, и безцеремонно го изтръгвам от леденото му гнездо. Проблем, проблем, проблем! Фурната ми няма опция „размразяване”. О, я стига, едва ли е трудно да размразиш бройлер – трябват ти само топла вода и бройлер. Хубаво тогава, набутвам птицата в розовия ми леген и й наливам доволно количество вода. Така, сега соса. Смесвам, бъркам, пържа и задушавам с вдъхновение като ми се налага да спра само два пъти - първия път за да накарам някакъв заблуден идиот да стане от звънеца на входната ми врата. И втория, за да прочета още веднъж рецептата. Според мацката съм сътворила прекрасен златистожълт сос с неповторим аромат и гладка плътна консистенция. Поглеждам към котлона. Ами, може и така да се каже, стига да не придиряме на отровно зелените участъци, пък и повръщано жълто и златисто жълто най-малкото се намират от една и съща страна на цветовата гама. Зарязвам соса като се старая да не мисля за липсата на „неповторим аромат” и определено зърнестата консистенция, защото проверка при пилето показва, че размразяването не върви. Животното си се плицка щастливо в импровизираната си вана и май има намерение да векува там. Ама, аз нямам цяла вечност време! Всъщност, нямам никакво време – според рецептата сега трябваше да имам напълно размразено и добре обезкостено пиле, готово за сваряване с все подправки в тенджера среден размер. За Бога! Нима изглеждам като някой, който би си държал в кухнята, ей така, за всеки случай, комплект тенджери в среден размер?

Хм, все пак ми се намират два съда, изключая тигана, вече ангажиран с подобието на сос. Ох, при думата тиган, внезапно се присещам, че трябваше да бъркам. Късно е, отгоре фрикасето просто изглежда неестетично, но отдолу, според мене, изобщо не може да се яде. Паникьосано опипвам с лъжица дълбоките метър подводни рифове по дъното на тигана, обаче, нямам време да използвам бургия. Освен това не е сега момента да мисля за подробности като формата, хм, консистенцията на фрикасето. От жизнено важно значение е да се оправя с цвета. Само дето и за това нямам време. Пилето още не се е размразило и май ще са нужни крайни мерки. Захвърлям го в кой да е от съдовете ми с претенции за тенджера барабар с вряла вода и хайде на котлона - дано се усети, че не съм го поканила на купон с джакузи.

Сега вече абсолютно съм на ръба на нервна криза. Просто тотален провал! Зазяпвам се нещастно в профила на мадамата: не може да се каже, че страда от липса на скромност. Поне на три места се е описала като „родена кулинарка”. Впрочем, аз, самата, съм родена кулинарка, колкото дърветата са родени спринтьори. Усещам как в очите ми напират сълзи и самообладанието ми се пропуква, но и да се нарева нямам време, късно е, вечерята за нищо не става и гостите ми ще пристигнат всеки момент. И тогава пред очите ми се разкрива най-простото, най-лесното, най-логичното разрешение. Толкова е просто и логично, че ми иде да закрещя. Нарича се к-е-т-ъ-р-и-н-г!! Спасена съм, да е жив и здрав тоя, дето е измислил доставките по домовете!

"Очи към себе си - 2014г."