автор: apostola

Неподходящ за моя ръст,
но аз го нося този кръст...
Вървя към своята Голгота
с венеца трънен от Живота.

И всяка стъпка ми кънти,
а всяка крачка ми тежи.
Но с тази крачка се спасявам,
защото пътя си скъсявам

към оня праг, където знам,
че на душата още там-
прекрача ли- ще ми олекне.
И всяка тежест ще пресекне.

За мен- прегърбено дете,
Живота края ми плете.
И там ще ме разпъне рано
сред лозе още необрано.

Ще стане гроздето винО,
а лИстите пък- на гнездо.
Със виното ще ме прелеят,
а птиците ще ме жалеят...